ДОБРЕ, ТАКА НЕ МОЖАХ ДА ДЪРЖА ТАЗИ ГЛАВА ДАЛЕЧ ОТ ВАС ДЪЛГО И ВИ Я ПУСКАМ, ЗАЩОТО В СЛЕДВАЩАТА ЩЕ ИМА ДРУГА ИЗНЕНАДА (ИЛИ ПЪК ДВЕ, ХД)

АКО ВИ Е ХАРЕСАЛА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИЛИЦА ПОЕ ОТГОВОРНОСТ И НАКРАЯ ГИ СЮРПРИЗИРАХА НЕ ОСОБЕНО ПРИЯТНО, ХД

ЕНИУЕЙЙЙЙЙ ЛОВВВ ЮЮЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙЙЙ

*Бранимир*

Не мисля, че някога съм се задържал по-дълго с жена. Наистина. Бяха се минали колко? Повече от месец вече. Не можех да повярвам всъщност какво се случва и кога бе успяла да заеме почти целият ми гардероб, но противно на мислите ми преди време това не ми пречеше. Дори...дори смеех да кажа, че ми харесваше колкото и налудничаво да звучеше това, но я обичах да му се навиди и нямах против това че ми се беше качила на главата. Никога и в най-дивите си мечти не бях и подозирал, че си позволя да се влюбя, още повече в момиче толкова по-младо от мен, но както вече казах обичах я и нямаше да я сменя за нищо на света, нито пък бих ѝ позволил тя да ме смени. Тя си беше моя. Бях убивал заради нея, почти живееше вкъщи, използваше животните ми за фотосесии, снимах се в първият ѝ клип защото иначе, Бога ми, нямаше да понеса да я гледам с друг мъж без да искам да го направя индиийка и преди да се усетим вече връзката ни не беше тайна. Медийният интерес към Милица не беше малък още от самото начало и това се очакваше, защото големите естрадни звезди не правеха дуети с някого просто така. Дори се появи за пръв път във вечерно шоу заедно с Цеца и сега подготвяше самостоятелна песен.

Малката започваше да катери стълбата на славата и не можех да бъда по-горд с нея. Честно казано да се занимава с музика или изцяло шоубизнесът беше последното нещо, което исках за нея тъй като там бяха почти изцяло курви, но не можех да ѝ забраня, не исках по-скоро защото знаех какво означава това за нея. Още на първата ни среща не спря да говори за това колкото много иска да стане актриса, а не можеш да бъдеш известна актриса без да бъдеш в шоубизнеса. Нямаше как. Двете не можеха да съществуват едно без друго. Както се очакваше техните не бяха особено доволни от новото ѝ поприще в началото, но пък вече като я пуснеха по радиото или телевизията не пропускаха да ѝ се обадят и да ѝ кажат.

Имаше малко повече от месец до Коледа и Нова Година, а целият град беше така сякаш елените на Дядо ни Мраз са оповръщали всичко след тежка вечер в Екзодията ми. Никога не съм бил от хората, които обичат празниците. Приемах ги само като повод да пия без да ме мислят за алкохолик, но...но Милица от друга страна...дори не беше краят на ноември, а тя вече беше започнала да купува подаръци. Едвам я спрях и това да украси къщата. Беше купила и елфски шапки за котките, които едва не припаднах щом видях. Беше взела и същата в мини размер за Цеца и бяха със звънчета, мамка му! Това граничеше с обсесивно разстройство. Беше диагностицирано от Наташа, ката самата тя каза „Мислех, че аз съм зле с пазара, но това нещо е неспасяем случай." 

Щом Наташа го казваше значи положението наистина беше зле, но пък си я обичах какво да я правя. Пък и извинението ѝ беше, че ще караме два пъти празниците тъй като от двадесет и четвърти до втори януари бяхме в на Банско с Адеан и , а после вече православните щяхме да ги караме у техните, за което всички се подготвяхме психически още от сега. Поне истинският подарък на Милица пътуваше насам вече, но понеже бях гаден щях да ѝ го дам чак на нашата Коледа, а на двадесет и пети щях да ѝ дам нещо просто ей така, но за пред нея това щеше да ѝ бъде истинският подарък. Проблемът беше, че за тогава не знаех какво да ѝ взема. Досега никога не се бях сблъсквал с подобни проблеми. Бях отишъл толкова далеч, че дори да гледам в интернет но там беше задънена улица тъй като повечето от нещата, които бяха споменати аз ѝ ги подарявах без повод. Скъп парфюм? Бижута? Телефон? Билети за почивка? Какво по дяволите? Това бяха всекидневни подаръци. Накрая щях да се ядосам ѝ да купя къща на някой остров.

Когато се прибрах къщата беше тиха. Подозрително тиха. От нея знаех, че се е прибрала още преди два часа. Имаше само две места, на които можеше да бъде и те бяха дневната и долу при басейна. А, щом не беше тук значи беше долу. И точно така се и оказа. Вареше се в джакузито с чаша червено вино в ръка докато гледаше някакъв тъп сериал.

- Удобно ли ти е?

- Много. – усмихна ми се. – Здравей.

- Здравей, кукло. – приближих се до нея и я целунах по устните.

- Не те чух кога се прибра.

- Малко трудно ще ме чуеш от тук. – засмях.

- Ела да ми правиш компания. – устните ѝ се разтегнаха в палава усмивка, на която отвърнах.

- Само да отида за бански.

- Не ти трябва.

Подсмихнах се и я целунах отново преди да се отдръпна. Първа си замина вратовръзката ми, после сакото, ризата, и накрая панталона, а тя не отделяше очи от мен през цялото време и търкаше устни в скъпият кристал в ръката ѝ.

- Виждаш ли нещо, което искаш? – реших да я подразня.

- Мхм. – кимна, все така играейки си с чашата. Пристъпих вътре в джакузито и седнах срещу нея, а тя се пресегна и взе празната чаша до бутилката и ми наля почти пълна чаша.

- Наздраве. - ударихме чаши леко и тъкмо отпивах от червеното вино когато моята красавица реши да ми прави компания по голота. Задавих се върху глътката вино, която отпивах точно когато разкопча горнището на банският си и гърдите ѝ лъснаха пред очите ми. Кръгли, големи, разкошни. Облизах устни. Избърсах виното около устата ми с опакото на ръката си и се почувствах като най-големият глупак на тази земя.

- Човек ще каже, че ги виждаш за първи път. – Милица се засмя.

- Аз съм мъж, кукло. Винаги ще реагирам така щом видя цици.

- Винаги, а? – вирна вежда и чак тогава осъзнах какво бях казал.

- Твоите цици имах предвид.

- Така вече по-става.

Пфиу. Отдъхнах си.

- Колко много ме обичаш? – въпросът ѝ ме накара да се взра в нея подозрително.

- Защо?

- Отговори ми просто, бе! – засмя се и аз я гледах все така подозрително.

- Много? – вирнах вежда.

- Колко много?

- Много много?

Това явно пак не я задоволи, защото вирна вежда. Хммм, хмммм, чакай да помисля като какво я обичах.

- Обичам те така както обичам...алкохолът? Сексът? С теб да поясня.

- Добре, приема се. – засмя се и прехапа устни, а аз се намръщих. Тези зелени дяволи в очите ѝ не вещаеха нищо добро. Или пък беше добро, но щеше да завърши с двама ни тотално изнемощяли. Никога не знаеше човек какво мътеше тази нейна красива главица. Сви крака в колената и единствено видях черното парче плат което се плъзна надолу по гладките ѝ със златист загар крака. Скоро това същото парче плат ме удари и в лицето и това вече беше връхната ми точка. Махнах долнището от лицето си и го захвърлих настрана, а чашата я зарязах отгоре на равното. Ей, сега вече щеше да поеме отговорност за тези си действия! Оттласнах се от ръба и отидох до нея и само по изражението ми разбра какво я очаква. Разбих устни в нейните и смених позициите ни така че гърбът ми да е опрян в стената и тя се настани в скута ми и се притисна в мен. Разтвори устните с вкус на червено вино и езикът ми си проправи път вътре където намери нейният и ноктите ми задълбаха в меката кожа на гърба ѝ. Милиони тръпки полазиха по мен, най-вече в слабините ми и тя усети това. Притисна се още в повече в мен и раздвижи ханш приплъзвайки се. Простенах. Топлата вода ни галеше приятно и вече нямах търпение да се заровя в нея целият.

Беше гореща. По-гореща и от водата, когато се отпусна върху мен и замая главата ми както всеки друг проклет хубав път.

- Мамка му. – промълвих и се отпуснах в пълен екстаз. Обожавах да бъда вътре в нея.

- Обичам те. – простена и аз изръмжах същото в отговор.

Боже мой, това момиче щеше да ме довърши! 

Усещаше се толкова хубаво около мен. Тази нейна тясна и гореща прегръдка, която обожавах да усещам на голо и благословях всичко че вече не се налагаше да слагам проклета гума с нея, защото нищо не можеше да се сравнява с това да я усещам истински, на голо, беше толкова по-хубаво. Всяко нейно приплъзване, малко движение, начинът по който ме стискаше нарочно. Шибан рай!

Достигнахме до климакс заедно. Имената ни огласиха помещението и нямаше нищо по-хубаво от това просто да се отпусна и да изстрелям всичко вътре в нея. Шибан рай – и това също беше шибан рай. Шибано хубав рай.

...

*Милица*

- Какво има за вечеря?

- Ружа каза, че е сготвила някакъв ориз одеве. – провикнах се в отговор от всекидневната без да отделям поглед от телефона си, тъй като се бях зомбирала във фейсбук.

- Добре.

Бранко се присъедини към мен на дивана с купа лешници в ръка и нова чаша вино. Пусна телевизора, както винаги на някаква спортна програма и се излегна до мен, като веднага ме прегърна и аз веднага се сгуших в него отново все така зомбирана. Нямаше нищо интересно, но ми беше скучно така или иначе. Беше пълно със снимки и някакви дебилни статуси. Това което ме накара да спра скролването си беше снимката с черна панделка публикувана от майката на Саша. Моля? Прегледах коментарите, но от тях нищо не стана ясно защото пишеше само „Съболезнования", „Дано почива в мир", „Съжалявам за загубата ви". Хмммм.

- Какво? – Бранко надникна в екрана. – Кой е починал?

- Никаква идея. – свих рамена.

- Е, случват се и такива работи.

- Така е. – съгласих се с него и отпих глътка от чашата си с червено вино. Кръговрат все пак. Чудя се само как майка все още не ми беше звъннала да ме информира. Не че много го обичаше, но все за него говореше и не пропускаше да ми натяква колко глупава съм била, за да се хвана с него и да го търпя две години. Общо взето все неща, които знаех пределно добре. И като заговорихме за вълка. Името ѝ освети екрана ми и аз вдигнах.

- Ало? – кръстосах крака при глезените върху скута на Бранко и той веднага сложи ръка върху тях.

- Какво става, бе маме?

- Нищо, почиваме си с Бранко. Вие? Какво правите?

- Тъкмо вечеряхме и викам да ви чуя с брат ти какво правите.

- Аха.

- Вие? Вечеряхте ли?

- Не, не сме още.

- Ох, вие с това вашето късно ядене.

Завъртях очи на коментара ѝ.

- Поне сготви ли нещо?

Моля? Аз да готвя?

- Майко, Бранко има помощница..За какво да я лишавам от работата ѝ женицата?

- На никакви ценности не те научих, еййй. Ако не беше жената момчето гладно щеше да стои.

- Така е, Еми! Така е! Не иска една салата да ми направи! - животното до мен чу това и се засмя, а аз го праснах през ръцете.

- Не се обаждай, глупако! – скарах му се, а той продължаваше да се смее и ме плесна по крака. Моляя?

- Не ме бий! Майко, този глупак ме бие!

- Долни лъжи! Леле, как само лъже, не я срам! В затвора ще ме вкараш, ако някой те чуе.

- Млъкни, бе!

- Ох, деца, не ви е лесно. – майка изцъка с език, но въпреки това се засмя.

- Никак. – Бранимир отново се обади и аз присвих очи.

- Абе, майче, ти разбра ли?

- Какво да разбера? – свъсих вежди поради внезапната промяна в тона ѝ.

- Саша и Филип...

- Какво за тях?

- Ами, нали пак бяха изчезнали някъде....

- И?

- Ами, майко намерили са ги мъртви някъде около Ниш.

- Моля?! – това не беше изцяло актьорска игра, защото мамка му, не би трябвало да бъдат намерени. Бранимир също беше явно на това мнение съдейки по погледът му.

- Погребението е в други ден. Би било добре да присъстваш въпреки всичко.

Мамка му, това никак не ми влизаше в плановете.