OП-ОП, ЗДРАВЕЙТЕ СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ В ТОЗИ СЪБОТЕН ДЕН? НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. Е, КАКА ВИ Е ТУК С НОВАТА ГЛАВА, КОЯТО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО КАКА ВИ МИЦА ОТКАЧИ (НЕ ЧЕ Е ОТ ЗАКАЧАЛА НЯКОГА ДЕ, НО ТОВА Е СЪВСЕМ ОТДЕЛЕН ВЪПРОС, ХД)

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮЮ

НАУ ЕНДЖОООЙЙЙ

*Милица*

Целият ден беше пълен провал. Странно обаче ми беше някак по-леко и си го обяснявах на това че нямаше нова информация от която да ми прегрява допълнително процесора. Поне сега докато бях с Бранимир нямаше да говорим на тази тема и щях да си почина малко.

-      И нито дума на Бранимир, моля, защото пак ще ми вика. – заръчах на Теа докато си махах колана след като бяхме паркирали пред любимото ни кафе.

-      Моляяя? Ще ти вика? Значи не ми пука орел ли е гълъб ли ще е ама само да е посмял да ти повиши тон и ще го заколям.

-      Без насилие, моля.

-      Добре де, един мъж загуби, няма да убивам и този.

-      Уау, колко добродушно от твоя страна. – дарих я с днешната доза сарказъм и завъртях очи. – И съм сериозна изобщо не повдигай темата пред него.

-      Добре де, добре, не съм глуха и от първият път те разбрах. – завъртя очи на свой ред.  Слязохме от колата и се запътихме към кафето, като направо отидохме отвън в градината, където моят любим ми беше казал че е и както винаги той се забеляза от далеч. Нямаше как по друг начин, защото с този костюм изпъкваше като царевица сред домати. Усмихна се щом ме видя и аз забързах крачка.

-      Хей хейййй!  - веднага се закачих за него и го целунах, а той се нахили. Сложих ръце на гърдите му и напипах нещо ръмбаво под сакото, което отвратително много напомняше на пистолет.

-      Много ли ни чака? – свалих чантата си и я оставих до мен на пейката.

-      Нее, дойдох пред десетина минути. Е, какво правихте вие, та чак сега ме вмъкна в графика си?

-      Ходихме с Теа да си купи материали. Ти поръча ли нещо?

-      Не, чаках ви вас.

-      Окей.

Махнах с ръка на сервитьорката на няколко маси от нас и си извадих телефона и цигарите през това време.

...

След бързото кафе с Бранко се прибрахме с Теа, понеже трябваше да помагаме на мама за рожденият ден и вътрешно ми пригаждаше само при самата мисъл. Не беше тайна за никого, че не си падах особено по каквато и да е домакинска работа, като някои и се шегуваха че съм била принцеса в предишният ми живот, но нямах друг избор и я вършех когато трябва. Сега не можех да кажа на мама, че не обичам да чистя и няма да чистя, като най-голяма се подразбираше че аз трябва да я отменям понякога.

-      Е, докъде стигна?

-      Ооо, вие се сетихте да дойдете? Браво, похвално, майко.

-      Е, деее, нали ти казахме че имаме малко задачки преди това? Казвай сега какво да правим.

-      Взимай да режеш картофите, Теа ти можеш да объркаш макаронената салата.

-      Да, шеф!

Съзрях обелените картофи в купата и взех една свободна дъска и нож. Извадих първият картоф и го сложих на дъската, а като пробвах да го разрежа ножът заседна по средата.

-      Е дее! – облегнах цялата си тежест върху ножа и го срязах, но картофът се хлъзна по дъската и падна на пода, а ножът отплесна и ме поряза точно между палеца и показалеца на мекото. – Да ти еба пичката майчина! – изпсувах.

-      Мицаа, колко пъти да ти казвам че така не се държи нож? Ще се заколяш някой ден! И по-тъп не можа ли да си вземеш? Теа, разменете се, моля те. Ето ти хартия.

Мама ми подаде един лист кухненска хартия и я притиснах малкият прорез с нея. С Теа се разменихме и аз отидох да бъркам макаронената салата.

-      И какво, с кой беше снощи?

Е, сериозно ли? Мамка му, мислех си че беше забравила.

-      Ооо, не, определено не съм забравила.

-      Ще го видиш довечера, Дени. Мица го покани.

-      Оуу, значи трябва да е някой много специален щом ще ни го представи. Ама, разкажи на майка си дее, искам да знам поне как се казва, на колко е, какво работи. Да не се излагам довечера.

-      Бранимир, мамо. Бранимир се казва.

-      Как пък все Бранимировци си избираш, бее? Ама, пък хитро. Така поне няма да вземеш да простенеш нечие друго име по време на секс, защото от мен да знаеш не е особено приятно.

Добре, това беше ненужда информация.

-      Мамо, това е същият Бранимир. – въздъхнах.

-      Какво?! Даа бе! Момиченце, не си играй така с майка си.

-      Не си играя. – засмях се. – Наистина е той. Честна дума.

-      И как се намерихте?

-      Дойде на последното ѝ представление, после ми я взе най-нагло и два дни не ми я върна. – Теа побърза да представи сбит преразказ вместо мен и аз въздъхнах.

-      И какво работи този Бранимир?

За законната работа или незаконната питаш?

-      Бизнесмен е.

-      Ммм, много общо казано. И по-конкретно с какво точно се занимава?

Това сега кръстосан разпит ли беше?

-      Хотелиер.

-      Хммм. – бе единственото нещо което каза, а с Теа се гледахме подозрително. Тази реакция определено не ми харесваше.

...

Както се очакваше не отне много време на приятелите на брат ми да се напият, а от моят човек нямаше и следа все още. Беше му изскочила някаква работа и трябваше да отскочи до Белград. Това, разбира се, не ми пречеше да си изкарвам готино и чашата не се отделяше от ръката ми, а с Теа не помня от кога не бяхме сядали да починем, тъй като ни пускаха само хубави песни.

-      Я, какво хубаво купонче има тук, ние защо не сме поканени, Дарко? – цялата забава умря щом трима мъже се появиха и аз се взрях питащо в брат ми. Тези приличаха отвратително много на типът хора, които работеха за Бранко и това категорично не ми харесваше. А, още повече не ми харесваше това че двама от трима в момента гледаха мен, Теа и сестра ми. Музиката спря и всички момчета се изправиха и обградиха всички момичета.

-      Разкарайте се.  – брат ми направи крачка напред, но аз го хванах за лакътя.

-      Дарко, върни се.

-      Милица, не се меси. – хвърли ми един поглед през рамо, а широкият му гръб ни служеше като щит.

-      По-добре слушай красивата си кака, Дарко.

-      Какво искате?

-      Просто искаме да се позабавляваме с вас. Сигурни сме, че можете да намерите място за още трима. – онзи най-ниският имаше мазна усмивка на лице и не спираше да ме гледа още толкова мазно, а на мен ми идеше да го ритна между краката.

-      Вървете си, Зоки. 

Така и не разбирах какъв им беше случаят на тези и най-вече защо изобщо брат ми ги познаваше и вече наистина започваше да ми омръзва да стоя безучастно.

-      Броя до три и ако не се разкарате звъня на приятеля ми, а него не искате да ядосвате, повярвайте ми. – лицето ми беше каменно и не показваше и грам емоция, нито пък смях за разлика от онези тримата които не спираха да се смеят.

-      Милица, не се меси ти казах, jebote!

-      Слушай братчето си, красавице.

-      Ако до две секунди не сте изчезнали доброволно викам приятеля ми да ви измете от тук. Предупреждавам ви.

-      Джоле. – онзи по средатата, гологлавият, посочи на онзи гнусният към мен и покер фейса ми се пропука.

-      Не ме докосвай, боклук такъв! Не знаеш кой ми е мъж.

-      Не ми пука с кой педал спиш, красавице. Може ли да я вземем? Бачо ще ѝ се израдва. И без това ни трябва още една курва? – онзи, Джоле се обърна към другите.

-      Махни си ръцете от нея преди да ти ги отрежа и навра в задника, нещастник! – и сякаш, Света Петка ми бе изпратила ангел от небето до ушите ми достигна бесният глас на Бранко и го видях на няколко метра от мен с вдигнат пистолет във въздуха. Мамка му, не е за вярване колко обичах този мъж!

-      Ореле?

-      Не, английската кралица! Махайте се тук преди да съм ебал пичката майчина и на трима ви.

-      Добре, добре, тръгваме си. – гледах като смаяна как и тримата бяха вдигнали ръце във въздуха и се изнизваха с пълни от страх гащи.

-      Ей, човек да не закъснее. Изпуснах ли много от партито? – Бранимир прибра пистолета си с кобура на гърдите  сякаш нищо не е станало. Всички момчета се отдръпнаха от мен моментално и настъпи една внезапна неловка тишина.

-      Не, определено не пропусна много. – въздъхнах.

-      Няма ли да ме поздравиш, кукло? – една дебела тъмна вежда беше вирната в моя посока и зъбите ми задълбаха в долната ми устна в колебание. Е, какво пък имаше да му мисля толкова? Това беше моят ангел спасител все пак. Притичках до него и обесих ръце на тила му, а той ме прегърна и целуна.

-      Не знам дали имаш предвид колко съм ти благодарна, че дойде. Сякаш чу молитвите ми.

-      Какви бяха тези?

-      Питай рожденика. С него се познават. – въздъхнах и се отделих от него, за да посоча с поглед към брат ми, който пък беше зает да ни гледа лошо.

-      Е, какво стоим всички? Няма ли да празнуваме?

...

Не отне много време на всички да се напият още толкова и да забравят напълно за случилото се, а аз бях изморила Бранко от танци и го бях оставила малко да седне да си хапне и пийне на спокойствие и отново и танцувах с Теа и сестра ми. Или поне докато го правех докато Кети не ме накара да се обърна и това което видях ме накара да присвия очи. Оооо, тази не беше познала. Някаква мърла от компанията на брат ми беше хванала моят Бранко за слушател и по всичко личеше, че на него не му беше особено приятно. Кикотеше му се ехидно и махаше с ръка. Капакът обаче на всичко беше, когато реши да сложи ръката си на бедрото му. Е, не!

-      Не прави глупости. – Теа ме погледна укорително и ме хвана за ръката, но бях изпила прекалено много че да ми пука. Ей, сега щях да ѝ разбия зле направената муцуна хиалуронова.

-      Спокойнооо. – само ще я запаля. Запътих се до масите и отидох до мъжа ми като се облегнах на стола му от нейната страна и той въздъхна с облекчение щом ме видя. Усмихнах се с фалшива любезност на момичето, а то ме гледаше на кръв. Хванах един кичур от морковената ѝ коса и го омотах около пръста си, а Бранко ме гледаше подозрително.

-      Каква козметика за коса използваш?

-      На Ейвън, защо? – засмя се.

-      Мхммм, личи си. – усмивката ми беше по-фалшива и от нея и пуснах косата ѝ и се насладих на сразената ѝ физиономия. – Хайде сега къш. – махнах с ръка. – Да те няма, остави големите да си говорят.

-      Кучка. – озъби се.

-      Ооо, благодаря. Много мило от твоя страна. – сложих ръка на сърцето си в знак на благодарност за комплимента ѝ. Малкото се разсърди и се махна, а аз се преместих и седнах в скута на Бранко.

-      Боже, боже, от кога стана толкова ревнива?

-      Ооо, това не е нищо. Не я набих само защото беше малка и не ми се ходеше после в районното.

-      Сякаш пък щях да позволя Орлицата да бъде отведена в районното.

-      Така е приказката. – завъртях очи. – Хайде сега ела да танцуваме, за да мога да те държа под око, ако обичаш.

___________________________________

В ТАЗИ ГЛАВА ВИДЯХМЕ ДВЕ ОТ ФАЗИТЕ НА ПИЯНСТВОТО НА МИЛИЦА, А В ДРУГАТА ЩЕ ВИДИМ И ДРУГИТЕ ДВЕ (ВСЪЩНОСТ 3), ТАКА ЧЕ БИ ПРИПЕЪРДДД, хд