ОП-ОП! КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С ЕДНА ГОЛЯМА И КУПОНДЖИЙСКА ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, СЪРАТНИЦИ! АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИЛИЦА СЕ РАЗДАВА В ДИСКОТЕКАТА.

СЪЩО ТАКА ИМАМ ЕДНА ИГРА ЗА ВАС - ПИЙТЕ ШОТ НА ВСЯКА ПЕСЕН, КОЯТО МИЛИЦА ЗНАЕ.

САМО АКО ИМАТЕ ГОДИНИТЕ ЗАТОВА, ОБАЧЕ, БЛЕКРОУЗ НЕ ПОДТИКВА КЪМ ЪНДЪРЕЙДЖ ДРИНКИНГ!!!!!!!!!!! НЕ ПИЙТЕ, МОЛЯ ВИ! И МИЛИЦА ВИ МОЛИ, БРАНКО И ТЕА И ТЕ! АЛКОХОЛЪТ  Е НЕЩО МНОГО ЛОШО!

КАКА ВИ НАТАША И ТЯ ЩЕ ПОТВЪРДИ

ЕНИУЕЙ ЛОВВВВ ЮЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙЙЙЙЙ

*Бранимир*

Определено не очаквах толкова бързо да се сдобрим. Да, дойдох с това намерение, но мислех че тя ще ми се дърпа повече или може би дори изобщо нямаше да иска да има нищо общо с мен, но тя ме изненада приятно когато ме целуна снощи. И сега бяхме заедно на пазар. Досега не съм бил на пазар на жена. И явно сега вселената ми го връщаше за всичките тридесет и две години пропуск. Магазин след магазин обиколихме, някои от два пъти дори, а тя все още не си беше харесала нищо освен бельо и обувки. Бяхме в търсене на тоалет за довечера, тъй като повечето вече ги била обличала и не можела да отиде два пъти с едно и също на дискотека.

- Добре де, обиколихме целия мол, няма ли да си харесаш вече нещо?

- Какво да направя като нищо не ми харесва почти? – измрънка. – Искам нещо късо, свободно и бляцкаво.

- И какво?

- Бляцкаво. Да правя блинг блинг. Да ви заслепявам всички. – сви и отпусна пръсти няколко пъти, за да ми опише какво искаше да прави, а аз примигах объркано.

- Да беше казала да ти взема нещо от Белград.

- Аз откъде да знам, че ще ми правиш изненадващо посещение през нощта, умнико? Иначе бих, знаеш че съм рядко нахално същество.

- Първо, ако ти бях казал нямаше да е изненадващо и второ – знам и се чудя как изобщо го допускам да се държиш така с мен.

- Сексът с мен ти харесва. – намигна ми в отговор на становището, което бях казал преди това и отново започна да разглежда дрехите из щендерите. – Пък и съм секси сеньорита, как няма да го позволяваш.

- Моята секси сеньорита.

- Твоята. – измърка доволно, когато се притиснах в нея и целунах вратлето ѝ. Сладкият ѝ аромат веднага превзе сетивата ми и бих дал всичко, за да вляза в пробната с нея и да я взема там. – Стигааа, на публично място сме. Хората ни гледат. – засмя се.

- Нека гледат.

Нека гледат и ми завиждат. Бях късметлия да имам такава секси сеньорита както се беше нарекла тя в ръцете си.

- Аааааа! Това е! Това е роклята! – изпищя и това сложи край на момента ни, защото вдигна едно парцалче и го размаха във въздуха.

- Рокля ли?

Това приличаше на потник. Пустата му мода...

- Хайде идвай да пробвам.

- Ама-

- Няма „ама" идваайй, ако искаш да влезеш с мен в пробната.

Млъкнах. Просто устата ми се затвори от само себе си и се оставих да бъда завлечен към пробните. Настанихме се в една от свободните и тя дръпна завесата плътно, а аз седнах на стола.

- Дръж това. – хвърли ми коженото си яке и аз го улових. Гледах най-безсрамно докато тя събличаше червеният тънък пуловер и остана само по бял сутиен на цветя. Промуши това което тя наричаше рокля през главата и я опъна по тялото си.

- О, не, абсурд! Това със сутиен не става.

Пресегна се и разкопча сутиена си преди да го изхлузи през роклята. После свали и дънките си и обу ботите си на висок ток отново. Беше секси в това – не можех да си изкривя душата, но да ходи на дискотека така не ми беше никак по вкуса. Дръпна отново завесата и излезе отвън, за да се огледа и на другото огледало а аз се изправих след нея.

- Какво ще кажеш? – фръцна се пред огледалото и навири задника си във въздуха, за да огледа и него.

- Задника и циците ти са отвън.

- Е, сега...но пък съм хубава. В крайна сметка на дискотека отивам, не на църква.

И това беше така, но все пак. Може би ако беше една идея по-затворена нямаше да бъда толкова раздвоен, защото цепката на деколтето на това блестящо нещо стигаше почти до корема ѝ и самото парче плат едва покриваше задника ѝ.

- Мале, не мога да си се нарадвам. Посмей само да ми забраниш да го взема, посмей.

- Какво ще направиш?

- Ще ти стъжня живота. Ти само ме пробвах.

Вирнах вежда, но тя не се отказваше и продължаваше да се взира в мен предизвикателно.

- Оф, добре, хайде взимай го.

- Йес! Йес! Йееессс! – изпищя щастливо и ми се метна на врата, а аз се засмях но въпреки това я улових и завъртях във въздуха.

Облече се набързо и тръгнахме към касите, а в това време телефонът ѝ звънна.

- Ало? Да, бебче? Тъкмо си взех рокля за довечера. Малеее, ако знаеш каква е хубавааа. Сега ще видиш. Ти дойде ли? Добре, значи се пускаме към кафето. Добре, дообре. Хайде, че плащаме. – затвори и прибра телефона си обратно в джоба, а в това време дойде и нашият ред.

- Кой беше?

- Теа. Тъкмо е дошла.

Кимнах с глава. Реално не знаех нищо друго за тази Теа освен това, че е най-добрата ѝ приятелка и я използва за параван.

- Добър ден. – касиерката ни поздрави докато маркираше роклята. Платих с картата си и взех и тази торба от Милица и освободих едната си ръка за нея, която я накара да се усмихне. Обърна се и притисна устни в брадичката ми, а този който се усмихна този път бях аз.

...

*Милица*

Едвам се разделихме. Дори и да знаех, че беше само за няколко часа и после пак щяхме да сме заедно, то пак ми беше трудно да се отлепя от него и накрая Теа почти насила ме завлече към колата, защото майка беше започнала да звъни на пожар. Въпреки всичко си прекарахме добре. Поне аз де. Не беше неловко както беше при някои срещи на гадже с най-добри приятели или поне аз не усетих да бъде така. Те двамата си говориха и дори намериха общи теми

- Е, какво мислиш за него? - любопитството ми надделя и попитах Теа при първа възможност.

- Какво да мисля? – сви рамене, стискайки кормилото с две ръце. – Изглежда свестен. Не се държа като пълен пуяк пред мен, което го оценявам.

- Ама допада ли ти? Имам предвид одобряваш ли го?

- Бебчо, на този етап нищо не мога ти кажа. Виждам го за пръв път, за Бога. – засмя се.

- Знам, но...искам да се разбирате с него. А, не като със Саша да ви пазя да не се сбиете.

- Ама трябваше да ме пуснеш да го пребия тогава веднъж за винаги да видим дали после щеше да е толкова смел и теб да бие. Впрочем, ти каза ли на Бранко изобщо за него?

- Разбира се. Веднага му казах.

- И?

- И? Кръжеше над мен като орел. И. – погледнах я глупаво, а тя завъртя очи.

- Я, ми кажи той ревнив ли е?

- Малко.

- Какво ще рече малко?

- Ами, не ме бие.

- То оставаше и това да прави, Милица! – зяпна насреща ми невярващо. - Да ти имам и кривите разбирания за ревност. Някой ден ти просто ще ме убиеш, честно ти казвам.

- Е?

- Е.Ме.

Прибрахме се вкъщи малко преди пет следобед, като разбира се майка вече беше пред нервна криза защото много сме си били забавили, а после видя и торбите ми, които бяха само три този път, по дяволите. Другите бяха при Бранко, защото иначе щеше да ме убие щом ги види. Особено комплектите бельо които си бях взела и роклите. Щеше да получи инфаркт щом ги види и после да ми тежи на съвестта.

- Мамо Еми, какво има за вечеря? – разбира се, това беше нещото което най-много вълнуваше приятелката ми.

- Пиле с ориз.

- Ооо, добрее, добреее. Одобрих.

- Вие какво? Как изкарахте? Не искахте да ме вземете и мен...

- Е, мамо Еми, другият път. Бяхме и с моят приятел...

- Е, аз няма да го изям, бре миличка?

- Повярвай ми, мамо Еми, няма да го харесаш. – вирнах вежда в посока на приятелката ми, когато тя изрече това и тя просто си рамене докато си играеше с обицата на ухото си.

- И защо?

- Има татуировки?....И на лицето. Да има татуировки и на лицето. Също и пирсинги. Много. И е лежал в затвора. Мдааа, на строг режим. Мхмммм.

- Айййй, момичее! А си мислех, че Мица не я бива в избора на мъже.

- От къде да ме бива в избора на мъже, като съм имала едно гадже в живота си благодарение на вас и на клетката в която ме бяхте затворили? – обърнах се към скъпата ми майка.

- Бе пет клетки ще ти дам на теб! А, ти какво искаш? Да те бяхме оставили на самотек и да станеш разпоретина, като повечето на твоите години и да си спала с повече от четирима още преди да навърших осемнадесет?

- Хеййй, аз съм правила секс с повече от четирима!

- И аз не одобрявам това, но не съм ти майка, тъй че...

- Мамо Еми, ти с колко си спала преди чичо Слоба?

- Теааааа! – изхленчих и набръчках нос в погнуса. Не исках да знам майка ми с колко мъже е спала.

- Не аз съм важната, Теа.

- А-ха! Хванахме ли те! И ти самата не си била само с един! – Теа веднага ѝ скочи, а на мен ми идеше да побърна вс

Сериозно ли? Погледът ми казваше всичко вместо в мен, а Теа все така сви рамена и поклати глава въпросително.

Какво да направя? Каза ми тя само с поглед.

Много си тъпа.

Не стига, че ти спасявам задника пореден път, ами ми е обиждаш. Хайде вземи се стегни малко, защото започваш да ме дразниш.

Мамка му, имаше право. Съжалявам. Нацупих устни

Тя единствено завъртя очи и взе една цигара от кутията си, а аз примляснах. Устата ми беше суха. Бях жадна нищо, че бях изпила повече от половин литър кафе.

- Аз отивам да прибирам дрехи. Хайде.

- Хайде. – казахме и двете на майка и аз се изправих.

- Искаш ли нещо за пиене?

- Може.

Налях и на двете ни по чаша сок и се върнах при нея на масата в кухнята. Качих краката си на стола и също запалих.

- Милица, какво е това? – мама подвикна от моята стая и аз и Теа сбръчкахме вежди докато изпушвахме дима от цигарите, но въпреки това ги оставихме в пепелника и се изправихме. Отидохме до стаята и кълна се живота ми мина на лента пред очите, когато видях че майка ми е намерила торбите от мола и по-конкретно бельото и роклята и ги държеше пред мен, гледайки ги с погнуса. И токчетата. И тях ги гледаше по същият начин.

- Мамо Еми, мои са.

- Бе не ми разправяй глупости, защото ако бяха твои нямаше да бъдат най-назад в гардероба!

Мамка му!

- Виж –

- Първо искам да разбера от къде имаш пари за всичко това! – посочи към обувките на Guess, после към скъпото марково бельо и накрая към роклята от същата марка. – Ей, слушай ме, ако си станала подлога на спонсори лично ще те удуша с тези две ръце! С ето тези дето са те хранили и отгледали аз ще те удуша! Телефони, дрешки...за толкова глупави ли ни мислиш?

- Какви подлоги и какви спонсори, бре! – подвикнах ѝ. – Приятелят ми ги купи.

- Приятел?

- Да, майко, приятел. Не правя секс за пари, успокой се.

...

Не мислех да ѝ казвам така. Всъщност не ми мислех изобщо да ѝ казвам, че имаше някого до мен, но беше по-добре отколкото да си мисли че правех секс за пари или както тя се изрази да съм подлога на спонсорите. Разбира се, пет минути я уверявах че изобщо не правех секс и се наложи да скалъпя и набързо история за това кой беше той и как сме се запознали. За пред нея Бранимир беше просто млад бизнесмен, с който сме запознали на мое представление и оттогава сме заедно. Бях родена за актриса, мамка му! Просто понякога аз самата се плашех колко добре ми се получаваше. Слава Богу не спомена нищо пред татко и брат ми на вечеря или след това и просто гледахме телевизия кротко докато не стана време да се оправяме и да излизаме.

Най-хубавото на това да ходиш на дискотека с Бранимир беше това, че дори не се налагаше да чакаш на опашка и вип-а ти беше уреден. Аз, Бранко и Теа бяхме пристигнали малко преди тях и вече дори бяхме поръчали две табли шотове. Разбира се, първата ни работа беше да си сипем и да вдигнем наздравица, като нямаше нужда да казвам че ние двете вече бяхме загрели с две големи докато се оправяхме и не се забавихме преди да станем да танцуваме. Днес беше ретро парти все пак или иначе казано любимото на мен и Теа.

- Олеее малеее! – дочух познати гласове да надвикват музиката и когато се обърнах видях другите ни две приятели Мария и Анастасия, заедно с техните гаджета.

Изпищях щастливо и отидох да ги прегърна и четиримата, което ми спечели недоволно прочистване на гърло.

Мария и Ани огледаха Бранко впечатлено и подадоха ръце, за да се здрависат, като същото направиха и Харис и Владо, сякаш за да му покажат че не бяха заплаха.

- Бранимир. – представи се и стисна ръцете на всички.

- Оооо, шототовеее! – Теа оповести, надвиквайки музиката и когато се обърнах видях сервитьорката да носи двете табли шотове.

Всички едновременно посегнахме към текилата и изпълнихме обичайната ни рутина: посипваш сол, облизваш, обръщаш шота на екс и после ядеш лимон. Гледах всички как правят физиономии докато пият и се чудех къде бях попаднала. Дори Бранко направи физиономия щом обърна шота и ме гледаше по същият начин по който и аз него.

- Какво? – засмях се.

- Как току-що изпи цял шот без да направиш физиономия?

- Нека не си издаваме тайните. – намигнах му и го дръпнах по-близо до мен.

Три шота и едно голямо уиски по-късно вече нямаше седящи и само Теа си танцуваше сама докато ние всичките бяхме по двойки.

Триех тяло в Бранко, а ръцете му шареха по мен докато ме гледаше с хищни опиянени очи и се кълчехме в ритъма на музиката.

Песента спря, но веднага след това започна друга при това много любима на мен и Теа.

- Умот ми го шекна еден дотеран и згоден и одма знаев дека за мене е роден. Целиот живот барав таков дечко баш,но појма немав дека тој е мафијаш! – запях с цяло гърло, вдигайки ръце във въздуха и Бранко се подсмихна.

- Злато, дијаманти, скапи фирми-странски, сè за мене ми купи, ми купи тој, o Боже, баш го сакам вечно да е мој! – намигнах му, а той се подсмихна още повече и усетих дъха му в ухото ми.

- Твой е.

Този път аз бях тази, която се подсмихна.

Хванах го за тила и разбих устни в неговите, а той не се поколеба преди да ме награби още повече. Целувката обаче приключи в момента, в който не пуснаха друга моя любима песен.

- Nije u redu da stoji sama tako lepa devojka za nasim stolom ceka te mesto ako hoces imas ga!

- Moja je cura luda ko bura i nece se buniti sto cemo nocas ti, ja i ona u troje se druziti! – усмихнах се, когато Бранко ми изсмя тази част и взех чашата си от масата като направих кръгом пред главата си преди да я вдигна към него за знак, че исках да се чукнем. Той направи същото и чашите ни се удариха преди да ги надигнем и да отпием от огнената вода.

- Cini ti se grmi! Cini ti se sijeva! Izgore planeta!

- Bice propast svije-ta! Pice za mladice! Banku za igranku! - Бранко изпя в отговор и аз изпъ

- A svijet nek propaаdne! Nije neka štetaа! - последното беше изпято и от двама ни и той ме завъртя с гръб към него. Брадата му ме погъделичка по врата и се подсмихнах, когато започна другата песен. Обърнах се отново с лице към него и изгълтах няколкото ми останали глътки уиски на екс и треснах чашата на парапетчето.

- S kim si sinoć bio, da li ona zna? Нe zna ona, ne zna ona, znam samo ja, devojka za jedno veče, misli, briga me al' kod tebe su još uvek moje gaćice! – завъртях се отново, като не пропуснах да фръцна задника.

- Plave oči, taman ten, od onih sam što padaju na to i ko da se kontroliše kada mi se desi ludilo!

- Goliiii do jutraaa! –  - Zvaću te sutra svuda po meni miris tvoj, bilo je super, nikome ni reči i telefona lažan broj!

- S kim si sinoć bio, da li ona znа, ne zna ona, ne zna ona, znam samo jа! Devojka za jedno veče, misli, briga me

- al' kod tebe su još uvek moje gaćice! S kim si sinoć bio, da li ona zna, ne zna ona, ne zna ona, znam samo ja! Znaće ona, znaće ona, reći ćeš joj ti kad joj komad crne čipke oči otvori!

Следващите песни бяха леко скучни и ние използвахме това време, за да си вземем глътка въздух. Седнахме на сепарето и Бранко напълни чашите ни докато аз палех цигара. Бръкна с гола ръка в голямата кофа лед и пусна няколко ледчета в чашата ми. Отворих си нов Ред бул и ледената напитка ми подейства ободряващо. Попих потта от лицето си със салфетка и се облегнах назад. Приятелите ми бяха прави и танцуваха, като Теа си избухваше здраво и беше най-пияна от всички ни. Сгуших се в Бранко, като ръката му почиваше доста близо до ръба на роклята ми и всеки момент можеше дори да бръкне под нея. Извади една цигара от неговите със зъби, тъй като дясната му ръка беше заета и я запали, изпушвайки дима нагоре и лицето му беше озарявано в лилаво, после в синьо и накрая в бяло. Прожекторите присветваха накъсано и поредната тъпа песен спря, но тази след нея...мамка му, тази след нея я познах още от първите акорди и веднага станах. Момчетата с рототомите дойдоха и те при нас и само това ми трябваше.

- Nek noćas gori Balkan! Nek laju svi! Ti ne brini, Što poželiš, Ja daću ti, ma priđi mi! Dok krv mi vri, Da poludim,sve razvalim, hajde, dok smo mladi! – с Теа завъртяхме ханшове. - O, vadi keš, money-money, nek se noćas slavi! Kad mi smo sami, tad mi srce zagalami! Dok smo živi, zdravi,nek čaša puca, ne daj nikada da lutam! Nek rakija je ljuta, hajde, dok smo mladi!

- Ako te neko pita, ma, šta ih briga sa kim ja skitam i za koga noću ja haljinu skidam! Nek plače mafija dok tako igram! – обърнах се и намигнах на Бранимир точно на тази фраза и той се подсмихна.- A tebe snimam, hajde, dok smo mladi!

Спряха и тази песен и аз отново седнах, тъй като бях останала без дъх.

- Не знаех, че се справяш толкова добре с ориенталските танци.

- Моето момче, кака ти, танцува още от както е проходила. Няма танци, които да не съм тренирала. – засмях се в отговор и му откраднах запалката, за да запаля загаснала ми цигара, той обаче я взе от ръцете ми и ми я запали той, а аз го изгледах през миглите си.

- Сега това нали знаеш какво значи?

- Седем години секс с мен? Няма да откажа.

- Ммм, дали? Така казваш, защото все още не съм ти омръзнала.

- Ти никога няма да ти омръзнеш.

- Големи думи, Ореле. Много големи думи.

- У мен няма нищо малко, мислех че вече си го разбрала вече.

- Май-май ще трябва да ми припомниш. – подсмихнах се, а той се засмя, но забавата бързо се изпари защото устните му бяха притиснати в мен. Заплетох веднага пръсти в косата му и простенах, а той галеше голите ми бедра.

- Какво става тука?! – преди да се усетим Бранко беше извлечен от мен и аз за мой най-голям ужас видях брат ми да седи срещу мен по-ядосан от всякога. Мамка му!

(Cini mi se grmi е след 5:49)