ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС (ГОЛЯМА ПРИ ТОВА) И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО НА МЕН МИ СЕ РЕВЕ САМО КАТО СЕ СЕТЯ ЗА ТЕСТА УТРЕ ПО ИСТОРИЯ, ЗА КОЙТО ОТИВАМ ДА УЧА. 

СТИСКАЙТЕ ПАЛЦИ

АКО УТРЕ МЕ НЯМА НИКАКВА - ТО ДА ЗНАЕТЕ НЕ СЪМ ОЦЕЛЯЛА

ЕНИУЕЙЙЙЙЙ, ЛОВ ЮЮЮЮЮЮЮ

*Бранимир*

Беше странно. Да лежа с жена без да съм дълбоко заровен в нея и да гледаме филм беше странно. Особено във събота вечерта. Обикновено тогава бях навън, а сега гърбът на Милица беше плътно до гърдите ми и бяхме като лъжички на огромният диван с купа пуканки и кутия пица пред нас. Старият екшън филм беше усилен, но и двамата не гледахме особено внимателно. Аз защото бях зает да рисувам фигурки по ръцете и рамената ѝ, също и бедрата ѝ за разнообразие, а тя – не знам защо.

- Става късно. Мисля, че трябва да вървя.

Какво? Това ме накара да намръщя вежди. Това не влизаше в плановете ми за тази вечер.

Обърнах я по гръб и се надигнах.

- Къде ще ходиш в този дъжд? Седи мирна.

- Но, съквартирантите ми –

- Кажи им, че ще пренощуваш у приятел и тази вечер. Всъщност целият уикенд. Да, най-добре така.

- Но – устните ѝ бяха разтворени в пристъп на шок, оформяйки сексапилно О.

- А-а! – затворих устата ѝ с пръст и тя ококори зелените си очи. – Не прави тази муцунка освен ако не искаш отново да свършиш чукана и в устата и в котенцето. 

- Нее, моля те. Боли ме вече, наистина. – изхленчи и аз се усмихнах самодоволно.

- Знам, затова ме слушай като ти говоря.

- Да, татенце. – завъртя очи и преди да разбере какво се случва се бях надвесил над нея и я гледах мрачно. Нямаше как да се случи да говори подобни неща без да очаква нещо като последствие.

- Кажи това отново и ще изпълня заканата си от преди малко. Предизвиквам те.

Отвори уста, за да каже нещо но веднага след това я затвори, явно размисляйки.

- Така си и мислех. – отново се подсмихнах самодоволно и стоварих една плесница върху външната страна на бедрото ѝ, а тя ахна.

...

- Кога си я направи? – попитах докато обикалях с пръст розовата обица на пъпа ѝ.

- Кое?

- Обицата.

- Лятото в Дубровник.

Кимнах в отговор, но пръстът ми продължаваше да кръжи около розовият камък.

- Ами, ти кога си направи татуировките?

- Орелът си го направих още на шестнадесет. Тази на гърба на двадесет и пет мисля. Отдавна беше, не помня много.

- Отдавна? – казаното от мен я накара да подскочи и аз се засмях.

- Да. Защо?

- И само за протокола щом си бил на двадесет и пет отдавна...на колко-на колко си? – чувах страхът в гласа и отново се засмях.

- Колко ми даваш, кукло?

- Със сигурност не повече от двадесет и осем, но усещам че ще бъде повече от това.

- На тридесет и две съм. Тъкмо навършени.

- Слава Богу! – пое си дъх с истинско облекчение, а аз поклатих глава към нея със сбръчкани вежди въпросително. – какво? Така го каза, че все едно си на четиридесет.

- Ако бях на толкова нямаше ли да ме обичаш пак? – завъртях ни и гърбът ѝ потъна в дивана. Ризата ми се измести от нея там където бе разкопчана и гърдите ѝ надничаха от там изкусително.

- Не те обичам.

- Все още.

- Внимавай, Брани, може и да ти разбия сърцето.

Брани? Тя току-що Брани ли ми каза? Хмм, всъщност, от нейната уста не звучеше зле...вкъщи. 

- Може пък аз да разбия твоето.

- Никой не ми разбива сърцето.

- Никой?

- Искаш ли да ти издам една тайна? Никога дори не съм била влюбена. Имала съм едно гадже през живота си, като бяхме заедно две години и му разбих сърцето...

- Какво пък толкова направи? 

- Бях с теб.

Е, добре, признавам това не го очаквах. Малката май наистина щеше да се окаже не тази, за която я мислех.

- И заслужаваше ли си?

- Кое?

- Да разбиеш две-годишна връзка заради мен?

- Заслужаваше си. Всяка секунда с теб си заслужаваше.

Имаше нещо в откровеността ѝ и в начина, по който очите ѝ се забодоха в мен и не потрепнаха дори и за миг докато го изричаше което предизвика внезапен порив у мен да я целуна. И това и направих – разбих устни в нейните, напълно сварвайки я неподготвена, но тя ми отвърна почти веднага. Окачи ръце около тила ми и разтвори крака, дърпайки ме по-близо до себе си. Подсмихнах се над целувката и позволих на езика си да оближе долната ѝ устна, искайки достъп вътре а тя ми го предостави веднага, усмихвайки се. Плъзнах ръце по голото ѝ тяло под ризата ми и тя цялата настръхна. Сключи глезени около мен, притискайки ме още по-близо и изобщо не очаквах да ни превърти, така че сега тя да лежи върху мен. Изръмжах игриво и ни превъртях отново, но това не ѝ се понрави, защото го направи още веднъж, но така и не предположи че бяхме опасно близо до края на дивана защото се стоварихме шумно на дивана и Слава Богу аз бях този отдолу.

- Мамка му, съжалявам.

- Ау! Глава ми! – изревах в престорена болка, стискайки корема си, а тя ме изгледа невярващо и ме цапна през гърдите.

- Нищо ти, няма идиот такъв! Малко ти е даже.

Смехът ми бавно умираше, но не и усмивката. Хванах главата ѝ две ръце и надигнах глава, за да усетя сладките ѝ устни отново, преобръщайки ни в процеса и притискайки се здраво към влажната ѝ мекота.

*Милица*

Сладка болка и умора бяха сковали тялото ми и тази сутрин. Когато отворих очи и се завъртях, видях че този път не бях сама, а красивият мъж спеше спокойно до мен. Прокарах върха на пръста си по контурът на грамадният орел на гърдите му, а после се загледах и в орела на масивният му пръстен. Вчера се бях пошегувала, че ми прилича на дневните пръстени, които вампирите носеха в Дневниците на вампира, а всъщност се оказа че семеен и се предава от баща на син, а орелът е нещо като семеен герб. Определено бяха изчанчени, но виждах че Бранимир държеше на тези неща. Тридесет и две. Бранимир беше на тридесет и две. Вярно не бяха много, но пак беше голяма разлика в годините ни. Можеше да има жена и деца. Не, ако имаше щях да знам. Щях да знам, нали? Щеше да ми каже, той не беше такъв, нямаше да го скрие от мен.

Милица, разкарай тези мисли от главата си!

Затворих очи, поех си въздух и послушах вътрешният си глас. Разкарвах тези мисли от главата си. Ето, пръждосвах ги. Бранимир нямаше жена. Нямаше деца. И дори не мислеше за такива. Да се надяваме.

Добре, след като бях махнала това от умственият си бележник на дневен ред дойде следващата точка, а тя гласеше че трябва да ставам. Искаше ми се да върна услугата за вчера, а именно аз да поема закуската вместо единствено нещо което да правя за пореден ден да е да поемам него. Не че беше нещо лошо нали...всъщност, никак не беше лошо. Изобщо даже. Сексът с него ме караше да съжалявам, че не съм започнала да го правя по-рано и същевременно с това да се радвам, че съм се пазела за него. Да бъда с него беше сладко и забранено едновременно. Чувствах се свободна. Бяхме прекарали два дни заедно и това бяха най-хубавите ми два дни за целият ми осемнадесетгодишен живот.

Хайде, Милица, време е за ставане. С известна доза трудност успях да се отлепя от леглото и се скрих в банята. После откраднах отново една от ризите му и слязох долу. Свих косата си на бърз кок, който ми се наложи да закрепя на главата си с клечки за хранене, тъй като тук нямаше ластици или щипки или каквото и да е, което може да ми държи косата. Стъпвах на пръсти по мраморният под и отново бях все така завладяна от размера на къщата и екстравагантният интериор.

Силно грачене ме накара да подскоча и застана на място с ръка пред гърдите си в пристъп на уплах. Чувах и в ушите си как сърцето ми препускаше сякаш с триста в минута и чак след може би шестотин осъзнах какво се беше случило. Цеца се взираше в мен през клетката си и дори беше хванала с клюн решетката, давайки ми ясно да разбера че искаше навън.

- Добре де, жено, беше ли нужно да ме стряскаш така? Знам, че обичаме да драматизираме, ама чак пък толкова? – разсъждавах докато отварях клетката и очаквах тя да излети веднага, но това така и не се случи. – Е, хайде де, какво чакаш? Нали искаше навън?

Единствено завъртя глава настрани, гледайки ме въпросително с големите си очи.

- Ти знаеш ли какво искаш изобщо? Какво ли питам, нали сме от един пол. – поклатих глава, въздишайки. Тя все така ме гледаше и не смееше да излезе. – Ще излизаш или не? – попитах с отворена към нея длан и тогава нещо се случи. Принцесата подаде един крак навън и се закрепи за долната част на вратата на клетката ѝ преди да литне и да кацне на ръката ми. Малко ми тежеше няма да лъжа, но смеех ли да я накарам да се махне, имайки предвид че това животно можеше да ме избоде очите и разкъса тялото ми с лекота. Пък и както изглеждаше искаше да знам, че тя командваше тук и бях напълно окей с това.

- Добре, хайде ти, стой тук. – оставих я на клона ѝ, а тя изграчи и размаха крила.

Отворих плъзгащата врата, която водеше навън за да влиза малко въздух и се върнах зад острова. Първата ми работа беше да пусна кафе и докато се правеше отворих хладилника и сканирах рафтовете. Ммм, какво да направя, какво да направя...

Грабнах пакетът масло и кутията решавайки че пържените филии ще ми бъдат най-лесни. Чукнах няколко яйца в една дълбока купа и ги разбих с вилица. Отпивах от кафето си междувременно. Бях леко хаотична в кухнята както винаги, защото по средата на топенето на филиите в яйцата забравих, че тиганът и олиото вече за загрели и пушеха. Зарязах всичко и махнах тигана от горещият котлон, като пуснах абсорбатора. Върнах тигана обратно, намалих огъня и сложих първите две филии да се готвят. Междувременно се сетих, че не съм взела чиния и след кратко тършуване намерих и това и скъсах един лист домакинска кърпа и го сложих в чинията. Отпих от кафето си и ги обърнах. Чух Цеца да грачи сърдито, но не ѝ обърнах внимание и усетих нокти по крака си. Очите ми се местеха наляво-надясно объркано и се обърнах, поглеждайки надолу.

- Jebote! - възкликнах уплашено, когато видях животното в краката ми, но страхът си замина когато видях големите му мили очички. Орел, а сега и тигърче...този човек какво друго гледаше в дома си, за Бога! Котката отново вдигна пухкавите си предни лапи и се изпъна, а аз не издържах на порива и се наведох. Хванах го под предните лапи и го вдигнах, а то се опъна още повече доволно. – Ей, бебе! – боцнах го по носа и плюшената играчка се настани в ръцете ми. Докато го дундурках махнах вече готовите филии от тигана и сложих други. Нещо се изтропа зад мен и когато се обърнах едва не получих инфаркт.

- Цеца! Къш! – проклетата птица се беше качила на острова и кълвеше филия хляб. Бебето в ръцете ми пък реши да ме гали по бузата и грапавият му език изчегърта лицето ми. Какво правех тук, Господи?

Ядосан рев се чу и когато преместих поглед сърцето ми спря да бие. Ей сега вече получавах инфаркт наистина! Срещу мен имаше тигър! Но не бебе като това в ръцете ми, а огромен, страшен и най-вече ядосан тигър!

- Света Петке!

Добреее, така, Милица, спомни си какво си гледала по Nat Geo Wild. Спокойствие, спокойствие, ама само спокойстивие и само спокойствие!

Ама какво ти спокойствие, бре!

- Бранимиреее! – креснах, а тигърът срещу мен подбели зъби. Бебето в ръцете ми започна да рита, ясен знак че искаше да слиза и тогава ми светна. Това или беше майка му или баща му и в момента който и от двамата беше си искаше бебето. Побързах да го пусна и то весело отиде преди големият тигър на няколко метра от нас. – Бранимирее, къде си, идиот такъв! Помощщщ! Ще ме изядат, говедо тако, а теб те няма

- Какво ста-Майка му деба! Весна, марш веднага на място!

Звярът и на него оголи зъби и това явно го ядоса.

- Аз казах ли нещо? Марш на вън, пичка ти майчина! – гледах като втрещена как я хваща за каишката и я води навън. Не смеех да мръдна. Просто стоях трепереща в ъгъла. Носът ми долавяше миризмата на нещо изгоряло, но умът ми дори не го приемаше заради адреналинът който бучеше у мен.

Видях Бранко да маха пушещият тиган от котлона и врътна ключовете на печката преди да дойде при мен.

- Ей, ей, стига. Няма я вече, спокойно. – разпери ръцете си и ме приюти в тях, а аз обвих своите около него. – Шшш, няма, няма. – разтриваше гърба ми утешително докато аз треперех и се опитах да накарам сърцето си да започне да бие нормално, за да си поема дъх.

...

Шокът от сутринта все още не ме беше пуснал напълно. Все още дори ме беше страх да поглеждам навън през прозореца, защото лицето на Ширханица, така де Весна беше там и ми се зъбеше. Виждах я в главата си, нищо че по думите на Бранимир били затворени. Можеше да ми казва каквото иска, но все пак аз си имах едно наум, защото на мъж можеше ли да имаш вяра? Не! Твърдо не! Да не говорим и че всичките ми усилия за закуска отидоха на вятъра. Така де бяхме с две филии назад тъй като станаха на активен въглен и ги хвърлихме. Другите шест си ги поделихме, като все пак той изяде двойно повече от мен тъй като беше мъж и имаше нужда от повече храна.

- Какво ти се прави днес? – Бранко се обърна изненадващо към мен докато гледахме някакъв филм по телевизията.

- В какъв смисъл?

- Във всеки. Какво ти се прави? Времето не е чак толкова лошо, можем да се разходим някъде

Всъщност, това не звучеше зле. Никак даже.

- Може. – усмихнах се и издишах дима от цигарата си.

- Добре, а къде? – засмя се.

- Човек, все още съм на нова тук, по дяволите. По-далеч от университета и мола не знам. Ти си местен, ти ме разходи.

- Добре, запомни си думите.

- Само да не ме опнеш да ходя на поход. Направиш ли го кълна се няма да сляза от колата.

- Не обичаш ли да ходиш на поход?

- Не и след два дни секс. – изгледах го намръщено, местейки очи нагоре-надолу. Погледът ми крещеше „Как можеш изобщо да си го помислиш?", а той се засмя и ме прегърна. Усмивката му беше самодоволна и мазна и честно казано, ако не го подмладяваше щях да му отвъртя един шамар заради нея.

- Добре, походът отпада, така че...бихме могли да се разходим в стария град, също и по центъра.

- Звучи супер. – усмихна се, приближавайки устни към него.

- Нали?

- Аха. – кимнах с глава и устните ми погалиха неговите само за секунди преди нетърпението му да вземе връх над него и да ти притисне в мен настойчиво.

...

Звъненето на телефона му прекъсна филмът, който гледахме и скришно погледнах към черният iPhone 5, който екран беше осветен от номера и името на приятелят му Вукашин. Бранимир въздъхна и щракна копчето за спиране на звука, явно решавайки да не му обръща внимание, но телефонът не спираше да звъни. Въздъхна отново, но въпреки това го взе и вдигна когато видя че приятелят му нямаше да се откаже.

- Ало? Не, зает съм. Казах, че съм зает, jebote! Какво е станало? Добре, тръгвам. – иии май трябваше да се сбогувам с обещаната разходка. - Ти се погрижи докато дойда. Да, да тръгвам!

Наби червената слушалка и захвърли телефона до себе си докато аз се опитвах да не изглеждам повлияна.

- Кукло, съжалявам, но ще се наложи да го отложим. Изникна ми спешна работа.

- Оу, окей. – кимнах с разбиране докато вътрешно ми беше криво.

- Съжалявам, наистина.

- Няма проблем.

- Хайде, ставай да те карам към вас. – плесна ме по бедрото на ставане от дивана, а аз разкарах одеялото от себе си, цупейки се когато той не гледаше.

Приказката ми свърши в момента, в който той паркира пред квартирата. Чистачките работеха и едва смогнаха на дъждът, които се изсипваше над града. От хубавото време сутринта нямаше и следа и сега беше студено, мрачно и просто ми се гадеше. Мразех дъждовното време, а изненадващият дъжд го мразех още повече, но за жалост беше есен и това не беше нищо нетипично.

- Отново съжалявам, че плановете ни се провалиха, но ще ти се реванширам. Ще ти звънна като приключа. – Бранимир всмукна от цигарата, която беше стиснал между пръстите си и сивкавият дим се виеше красиво около нас.

- Дори ми нямаш номера.

- Поправи това тогава. – напъха ми отключеният си телефон в ръката, а на мен ми трябваше известно време за да привикна с него. Усещаше се толкова различно от моят стар Самсунг с капаче. Ориентирах се по иконката къде да намеря контактите му и след кратко търсене намерих клавиатурата. Загризах долната си устна докато въвеждах номера си под зоркият му поглед и внимавах да не сгреша и цифра. Когато се убедих, че това беше моят номер натиснах зелената слушалка и се набрах, а телефонът ми иззвъня от чантата ми, доказвайки му че не бях въвела грешен номер.

- Готово. – връчих му телефона обратно и ръцете ни се докоснаха при предаването му. – Благодаря за превоза. – тръгнах да отварям вратата си, но той дръпна ръката ми.

- Ами, целувка?

Сърцето ми пропусна удар и със сто милиона усилия успях да преборя усмивката си, когато се навеждах към него и го целунах бързо по бузата.

- Ти на това целувка ли казваш? Да не би да целуваш брат си?

Завъртях очи на коментара му и притиснах устни в неговите.

- Хайде тръгвай вече, ще закъснееш.

- Ще ти звънна като приключа да те видя какво правиш. Не скучай много за мен – целуна ме набързо и взех чантата си, въртейки отново очи и на този коментар и най-вече на самодоволната му усмивка. На излизане усетих силно парене и болка върху задните си части и когато се обърнах бях срещната с още по-мазна и самодоволна усмивка.

- Ау!

- Това беше за въртенето на очи.

Показах му среден пръст и затворих вратата на колата. Скръстих ръце и заходих към входа, като се стараех да не стъпвам в локвите, а ходенето на тези тънки токчета по неравният тротоар се оказа истинско предизвикателство. Скрих се под навеса над входа и затършувах ключовете си из тъмните дебри на чантата ми. Покрай мен профуча кола и се обърнах, клатейки глава на шофирането на Бранимир. За него пътните закони не важаха. Нито локвите по пътя.

- Ехоо, прибрах се! – обявих щом се качих в квартирата.

- Ауу, звездата се прибра!

- Къде ходиш цял уикенд, кучко?

Съквартирантките ми Кристина и Мая веднага се обърнаха към мен.

- Да, и аз се радвам да ви видя. – завъртях очи и оставих чантата си на шкафа, за да се събуя.

Съблякох и палтото си и го окачих на закачалката. След като направих и това извадих телефона си и кутията цигари от чантата и отидох да седна при тях. Запалих цигара и качих краката си горе, сядайки по турски.

- Е? – въпросът беше от Кристина, но и двете бяха наострили уши като голдън ретривъри.

- Е? – повдигнах вежда.

- Не се прави на глупава, jebote! С кого беше?

- Оф, Мая, много ясно че е била с онзи заради когото ни заряза след премиерата!

- Не съм ви зарязала заради него. – завъртях очи.

- А-ха! Значи все пак си била с него! И какво стана? Как беше? Правихте ли секс?

- Беше там два дни, jebote! Дали не са правили секс според теб? – Мая се обърна към приятелката ни, а тя завъртя очи и облегна брадичка на двете си ръце гледайки ме в очакване.

- И? Как беше? Хайде де, разкажи на своите дружки.

- Беше хубаво.

- Просто хубаво? – и двете се намръщиха.

- Няма да си обсъждам сексуалният живот с вас.

- А с кого тогава, ако не с нас? Хайде де, ние ти споделяме всичко.

- Отивам да се преоблека и смятам да подремна след това. Чао. – изправих се от дивана след като изгасих цигарата ис.

- От сън спомени няма, Милицаа!

- Остави я, виж че изглежда сякаш е пробягала цял маратон. Господинът не я е оставял да спи много.

И двете блондинки изпаднаха в бурен кикот, на който завъртях очи и се затворих в стаята. 

ВЕСНА И БЕБЕ ТИГЪР НОМЕР ЕДНО (КОЕТО Е ВСЕ ОЩЕ БЕЗЗИМЕНО)