ГЛАВАТА Е ДЪЛГА, СЛАДКА И ЩЕ ВИ ХАРЕСА, СЪРАТНИЦИИИ И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО БРАНКО Е СТРАНЕН, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙ ЛОВВ ЮЮЮ

ЕНДЖОЙЙЙЙ

*Бранимир*

Събудих се от женските коси които бяха наврени в лицето ми и ме гъделичкаха. Усмихнах се щом видях спящата, гола, красавица до мен и я придърпах още по-близо до мен. Беше се свила и спеше дълбоко и най-вече спокойно и сърце не ми даваше да я събудя колкото и много да си умирах да я усетя отново. Беше уморена след нощ като тази и беше егоистична от моя страна да я събудя пак. Трябваше да почива. В крайна сметка и днес беше ден. Затова се и задоволих само с това да я гледам докато спи като пълният психопат, който навярно бях.

Усмихнах се на палавите слънчеви лъчи, които танцуваха по кожата ѝ. И те обичаха да я докосват. Че кой ли не би обичал, по дяволите? Та тя беше толкова красива. Изрисувана отвсякъде и изпипана до най-малкият детайл от най-великият художник на тази земя. Чак не можех да повярвам, че тази красавица беше отново в леглото ми след цялото това време. Пропиляно време. Но сега беше тук и не мислех да я пускам никога повече. Никога. В крайна сметка преди години бях направил едно обещание – щях да я направя най-богатата и най-глезената и най-вече най-обичаната жена на този свят и вече можех да си го позволя.

Бавно, много бавно и ефирно тя размаха миглите си като някоя пеперуда и зад тях се подадоха две красиви зелени очи. Дъхът ми спря. После се усмихнах на съненият ѝ поглед. Как можеше да бъде толкова сладка и красива, по дяволите?

- Добро утро. – промърморих.

- Добро утро. – гласът ѝ беше още натежал от сън и аз се усмихнах още повече. Погалих лицето ѝ и познатите тръпки отново бяха тук. Липсвахте ми, копелета такива.

- Как си?

- Чудесно. – тази която се усмихваше сега беше тя и това ме накара да се усмихна още повече. – Какво ти става? Не си спрял да се усмихваш откакто отворих очи.

- Нищо, радвам ти се. – отвърнах простовато, свивайки рамена а тя се взря в мен странно.

- Странен си.

Мамка му, бяха се минали години откакто го бях чул за последно и беше толкова хубаво да го чувам отново.

- Ммм, колко е часа? Още ми се спи.

Погледнах към часовника над телевизора. Уха, два и петнадесет на обяд? Добре бяхме поспали. Но пък след нощ като тази щеше да е странно ако не бяхме.

- Добре те изморих, а?

- Така като ме гледаш?

Така като те гледах мисля, че мога да те взема още веднъж и после чак да те оставя да поспиш още малко. Но разбира се, това бяха само моите егоистични мисли и либидо до тавана.

- Обаче май по-скоро първо бих пила кафе и хапнала нещо.

- Ще пиеш кафе и после ще спиш пак?

- Или това или уиски, нооо не знам това как би се приело от теб. Главата ми ще се пръсне.

- Поръчай си каквото искаш, аз отивам да си хвърля един бърз душ. – целунах я преди да скоча от леглото и да се изтегна. Обърнах се към нея и я хванах да ме гледа палаво и се подсмихнах. Знаех какво си мисли. Очите я издаваха. - После, кукло.

- Няма да правя нищо преди да изпия кафето. – зави се със завивката и с това скри красивото си тяло от мен. Жалко. Обичах да го гледам.

- Поръчвай го вече тогава.

Тя единствено завъртя очи на коментара ми, а аз побързах да се мушна в банята за да губя повече време. Изкъпах се набързо и когато излязох я заварих все още в леглото.

- Бърз си. – отбеляза.

- Е, колко да се бавя? Да не съм момиче, че да седя там час? – засмях се на коментара ѝ и махнах кърпата от себе си. Отворих гардероба и от там измъкнах чифт чисти панталони и риза, като през цялото време в което бях с гръб към нея усещах погледът ѝ върху мен.

- Дори и през деня ли носиш костюми?

- Това са ми ежедневните костюми. – осведомих я докато закопчавах ризата си. Когато се обърнах към нея видях, че беше изкарала едно секси краче извън завивката и го поклащаше настрани.

- Изглеждаш секси.

- Какво?

- Секси. Изглеждаш секси в костюм.

- Е, в такъв случай...повече няма да ме видиш в нещо различно от тях.

Разходих се до леглото и приседнах до нея. Сложих ръка върху корема ѝ, а тя сложи нейната върху моята и аз се усмихнах. Чувството отново да държа ръката ѝ беше невероятно, както и да я целувам и просто да бъде около мен. Не е за вярване колко глупав съм бил, за да мисля че съм обичал две жени, като тази която обичах, правилната за мен беше тук при мен и през цялото време е била тя.

- Повече? – вирна една перфектна кестенява вежда в моя посока.

- Мхммм. – приведох се и погалих устните ѝ с моите.

- Оф, трябва да ставам, а така е искам. Като разглобена съм.

Онова чувство на първобитна мъжка гордост се завърна и едва не се забих в гърдите като някаква горила.

- Хич не гледай така.

- Добре де, извинявай. Хайде ела, нека ти помогна да станеш. – тя прие ръцете ми и я изправих в леглото. Завивката я откри и тялото ѝ отново лъсна в пълният си блясък пред мен.

- Стой така. – изправих се само за да отида до гардероба и да ѝ взема една чиста риза за нея. Върнах се до леглото и клекнах пред нея. Гледаше ме право в очите докато ѝ я обличах, а докато я закопчавах не можех да не погледна родилните ѝ белези. Бяха три. Два кръгчета на корема и едно горе на ключицата. От лявата страна. Винаги ги бях намирал за странни, още повече че и аз имах същите но моите бяха два и само на корема. Преди ги намирах за странни, защото не знаех на какво приличат, но вече знаех и ги намирах за още по-странни. Приличаха на рани от куршуми, но това не правеше никакъв смисъл защото ги имахме още от съвсем малки и никога дотогава не сме били прострелвани. Е, тя поне се надявах да не беше, защото тръпката не беше от най-хубавите и вече знаех това от първо лице.

- Какво?

- А? - гласът ѝ ме върна обратно в реалността.

- Отнесе се някъде. Какво има?

- Ааа, нищо. – ощипах носът си. – Искаш ли да те занеса до банята?

- Не, ще се справя. Мерси.

- Сигурна?

- Даа, Бранимире. – завъртя очи и аз присвих моите. – Не съм малка, мога да ходя.

- Ооокееей. – вдигнах ръце и се изправих. Оставих я да се мъчи и тя някак си все пак успя да се дотътри дотам. На вратата се почука и това сигурно беше румсървисът.

- Господин Ораович, поръчката ви. Приятен апетит. – младото момче се усмихна професионално. Не казах нищо в отговор и просто взех количката и я задърпах вътре. Изкарах я навън на терасата понеже беше хубаво времето и си позволих да огледам нещата, които хубавицата беше поръчала. Палачинки, пържени филии, баница, кафета, сокове....севиче. Добре, това ме озадачи. Тя дори не можеше да бъде около сготвена риба, това пък защо го беше поръчала? Бас държа че не беше прочела, че сьомгата е сурова. Както се получи и снощи с патешкото...намръщи се щом видя, че не е с сготвено до пълна готовност и накрая ѝ поръчах паста. Накрая се оказа че го поръчала само заради гарнитурата понеже само тя звучала нормална.

Седнах на единият стол и нахлупих слънчевите си очила, понеже слънцето ми блестеше. Запалих цигара и извадих телефона си.

- Използвах твоята четка за зъби дано не възразяваш, но и да възразяваш се опасявам че вече е късно. – и точно в това време хубавицата се върна и аз се обърнах. Прехапах устни щом погледът ми се плъзна по нея и дъхът ми спря. Изглеждаше толкова красива така, в моята риза. Мамка му, какво ли не бих дал да я чукам докато я носи. Само нея. Чакай, за какво говореше тя? А, да! Четката ми за зъби.

- Не възразявам. – засмях се. – Ще кажа на някой от персонала да сложи нови за следващите пъти, в които идваме.

- Следващите пъти ли? Че ти да не живееш тук?

Почти. Но тя това нямаше нужда да го знае. Имах къща, но да живея сам в цялата тази огромна къща беше прекалено трудно.

- Имам къща.

- Но все пак ме доведе тук снощи?

- Беше по-близо и вече не можех да издържам повече. – свих рамена. Тя седна на стола до мен, с известна доза затруднение и се намести или поне се опита да го направи.

- Не гледай така. – присви зелените си очи към мен заплашително докато се самообслужваше с моите цигари. Първо четката ми за зъби, сега цигарите, сега оставаше сърцето да ми го вземе и него официално. Беше го взела отдавна, но не беше официално, но скоро и това щеше да стане.

Наблюдавах я докато отмяташе глава назад и връзваше косата си. Очите ѝ бяха затворени, а слънцето озаряваше лицето ѝ толкова красиво че имах чувството че тя блестеше. Красавица. Моята красавица. Вече готова отвори очи и просто пристегна опашката си.

- Какво е това? – направи погнусена физиономия щом взе купата севиче.

- Севичето ти.

- Сев-кое?

- Севиче. – повторих отново, смеейки се.

- Май са забравили да го сготвят.

Отново се засмях. Имаше нещо толкова сладко в провинциализмът ѝ и тази нейна неподправеност.

- Аз не знам защо се смееш при положение, че го взех за теб.

- За мен? – вирнах вежда.

- За кого друг? Аз риба не ям. Просто реших да бъда добър човек и да ти поръчам нещо за хапване. Толкова ли е лошо? – истински се смути и дори изтъни гласа си, така че да звучи сякаш се разстройваше, а на мен ми беше леко трудно да разгранича театралниченето от действителността. Беше добра, мамка му, прекалено добра. – Ооо, палачинките! Ще ми ги подадеш ли?

Подадох и чинията палачинки и тя нападна една веднага.

- Искаш ли? – подаде ми нейната, но аз поклатих глава.

- Хапвай ти, аз преди да съм изпил кафето не мога да ям.

Наблюдавах я докато хапваше и това беше поредното доказателство, че всичко което тя правеше бе в състояние да ме изуми. Подсмихнах се на лекото мустаче което пяната на капучиното ѝ остави по горната устна. Как беше толкова сладка, по дяволите? И то само часове след като беше една истинска секс фурия...

- Какво? – смути се под погледа ми.

- Нищо. – свих рамене, усмихвайки се. – Радвам ти се.

- Странен си. – отново изрече любимите си две думи и аз се засмях, но смехът ми трая само едва няколко секунди защото осъзнах нещо. Онова чувство на Дежа вю ме застигна отново и по дяволите, можех да се закълна че съм бил тук и преди. Не на това място, но ситуацията, диалогът...бяха ми плашещо познати и това ме плашеше. Бях имал това чувство и снощи по време на представлението, после и в дискотеката. Какво се случваше, мамка му?

- Какво има?

- А? – разтърсих глава връщайки се обратно в реалността.

- Пак изчезна нанякъде. Защо си толкова умислен?

Не би разбрала, кукло, и би ме сметнал за луд. Въздъхнах.

- Просто си мисля колко много се радвам, че пак сме заедно. – добре, това не беше изцяло лъжа, защото наистина си го мислех но не точно сега.

- Пак сме заедно?

- Не сме ли? - вирнах вежда. 

- Една вечеря, дискотека и една гореща нощ няма да ме вържат.

- Носиш моята риза значи вече си моя.

- Ами, ако не искам?

- Ще проискаш. Мога да бъда много убедителен, ако поискам.

- Оууу, това заплаха ли е, господин Ораович? – вирна отново вежда в моя посока и в мен се взираха два зелени дявола.

- Не, госпожице Яксич, обещание е.

...

- Е, какво прави докато бяхме разделени? – мамка му, само ето този въпрос не исках да ми задава.

- Работих.

- Добре де, какво работиш така и не разбрах. Освен това, че си собственик на хотела имам предвид.

- Започнах свой бизнес. С авточасти. – добре, това не беше изцяло лъжа. Наистина търгувах с авточасти, но не беше особено законно защото колите бяха крадени и ги разфасовахме и после продавахме частите с няколко приятели с които се намерихме на улицата. Отделно с това започнахме да продаваме и наркотици, като допълнителен доход възползвайки е от хауса който беше настъпил в града след убийството на онази свиня Цвеле не ми отне много време да се добера до самият връх а бях само на деветнадесет когато имах пълен контрол над всичко и никой не смееше да ми се опълчи. Имаше нещо в мен което ги стряскаше всички.

- Хммм, браво. Явно това ти е донесло огромна печалба. Ами, хотелът? Той как се появи?

- Купих го. Исках да пробвам.

Той беше просто за да имам законна работа и да пера пари чрез него, а не защото имах претенции да ставам хотелиер или нещо подобно.

- Ами, ти? Какво прави през всичките тези години? – реших да обърна нарочно разговорът към нея.

- Две думи – уча и работя.

- Какво работиш?

- Понякога се снимам в някакви филми или сериали, клипове също, но все още не е нищо сериозно иначе главно се изхранвам от работа като сервитьорка, защото нашите не могат изцяло да поемат учението ми.

Това щеше да се поправи.

- Ами, те? Как са? Имам предвид разбирате ли се?

- Родителите ми са невероятни.

- Родители? Значи си и с двамата, а не само с баща ти? - доколкото си спомнях преди години каза, че баща ѝ я е намерил. 

- С него и неговата жена. Готини са, имам и по-малък брат и сестра.

- Ооо, значи не ти е скучно.

- Никак. – сладкият ѝ смях погали ушите ми. Радвах се за нея. Истински се радвах да чуя това, защото винаги бе мечтала да срещне родителите си.

- А, къде живееше преди да се върнеш тук?

- Панчево.

Толкова близо. Била е толкова близо през цялото това време и аз не съм знаел...да се еба в глупака.

- Ами, ти?

- Не съм мърдал от тук вече седем години. Освен да пътувам по работа имам предвид.

- Сигурно пътуваш доста.

- Ходя насам-натам.

- Разкажи ми за местата на които си бил?

- Какво?

- Интересно ми е. Още повече, че винаги съм искала да пътувам и да видя нещо различно от Черно и Адриатическо море.

- Хммм, бил съм на доста места. Бил съм в Италия, Испания, Мексико, Франция, Швейцария, Белгия. На Балканите също.

- Нещо по-екзотично?

- Колко по-екзотично?

- Азия.

- Не. – чак толкова амбициозен не бях поне все още.

- За момент си помислих, че ще ме шашнеш с някакви интересни случки и разкази, а пък то...

Ооо, кукло, аз имах интересни случки но тях не можех да ти ги разкажа защото така ще разбереш с какво се занимавах, а честно казано предпочитах да не знаеш защото не исках да те завличам и да те мисля постоянно. Беше по-добре да не знаеш.

- Работни срещи, кукло. Няма кой знае какво интересно. – свих рамене и допих кафето си. Добре, така вече беше по-добре. Можех и да ям вече. Взех една палачинка и я сгънах на два пъти в устата си преди да мушна втора.

- Полека де, не си на норма. Ще се задавиш, а аз не съм медицинска сестра, няма да мога да ти помогна.

Медицинска сестра, а? Мамка му, защо сега веднага в главата ми изникна картинката на Милица в бяла престилка? Мамка му, това беше секси!

- Медицинска сестра, а? Една престилка ти трябва и си готова. О и стетоскоп. И такова може.

- Мръсник. – изкикоти се, а аз я накарах да изпищи когато хванах стола ѝ и я дръпнах по-близо до мен,

- Искаш ли да ти покажа точно какъв мръсник съм?

- Не смееш.

- Не ме предизвиквай.

- Ако го направя какво?

- Просиш си го.

- Дали?

Край, това беше! Изръмжах и я повдигнах от стола за да се озове в скута ми. Докоснах долната ѝ устна с палец и я натиснах надолу преди да я целуна и тя веднага заплете пръсти в косата ми. Хванах я здраво и се изправих с нея на ръце. Занесох я до леглото и я положих да легне. Изправих се колкото да се съблека, а тя през цялото време ме гледаше палаво и така както се беше надигнала на лакти беше просто прекалено апетитна.

- За какво изобщо се облече?

- Кълна се, не знам. – захвърлих ризата настрани и тя плъзна поглед по тялото ми безсрамно. Погледът ѝ се задържа върху татуировката която се разпростираше изцяло върху гърдите ми и аз се подсмихнах. Изритах и панталоните си и взех една гума от шкафчето преди да покрия тялото ѝ с моето и отново да слея устни с нейните. Тя обви крака около мен и ме дръпна колкото се можеше по-близо до нея и така както беше напълно гола под ризата имах възможността да усетя всичко. Мамка му, тази жена...тази жена...Божичко, обичах я.

...

Тръшнахме се по гръб и двамата дишайки тежко и с широки усмивки на лице. Махнах презерватива от себе си и го завързах преди да го метна в кофата до леглото и да прегърна хубавицата ми.

- Човече, как ще си ходя сега? Не си усещам краката.

Да си ходи ли? Това не ми влизаше в плановете. 

- Няма да си ходиш. Ще спиш тук и тази вечер.

- Дааа, по хотелите като някоя проститутка.

- Добре тогава ще отидем вкъщи.

- Винаги ли си толкова твърдоглав?

- Когато става въпрос за зеленооки кукли - да. – ухилих се.