OП-ОП, СЪРАТНИЦИ, ЗДРАВЕЙТЕ! КАКА ВИ Е ОТНОВО ТУК С НОВА ГЛАВА ЗА ВАС И САМО ЗА ВАС И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИЛИЦА КАЗА НА БРАНКО "КУЧЕ" И ТОЙ ЗАПЛАШИ ДА Я ПЛЕСНЕ.

ENIUEJ....LOV JUUUU

END JES AJ SUITČED  FROM BG-INGLIŠ TU SERBO-INGLIŠ

ТАКА, СЪЖАЛЯВАМ ЗА БРЕЙН КЕНСЪРААА

ЕНДЖОЙЙЙ

*Бранимир*

Беше толкова сладка, когато разглеждаше имението и възкликваше на всеки всяка по-екстравагантна статуя или предмет докато ѝ правех хаус тур и я носех на гърба си. Любимата ѝ беше големият орлов бюст, който беше непосредствено до стълбището, което водеше до вторият етаж.

- Тази къща е огромна! Каква ти къща...то си е направо палат!

Засмях се на поредният коментар и когато влязохме в кухнята я оставих да седи на един от столовете около кухненският остров.

- Три пъти колкото моята е. Сега ако ми кажеш и че живееш сам ще се застрелям.

- Не че искам това да се случи, но уви да, живея сам. – засмях се докато включвах кафемашината.

- Сигурно е уникално да живееш сам. Повярвай ми, бленувах за мига в който ще живея сама откакто проходих.

Не беше чак толкова хубаво колкото тя си мислеше, за жалост. Бях малък човек в огромен, но празен дом и всичките тези вещи, които тя виждаше тук бяха глупав опит от моя страна да го запълня. Истината беше, че тази къща отдавна не беше дом, защото домът биваше поддържано от семейното огнище, а то можеше да бъде разпален само и единствено от жена. Тук огнището беше загаснало със смъртта на майка и едва ли щеше да бъде разпалено отново някога.

Чух Цеца още преди да се присъедини към нас в кухнята и вдигнах ръка в очакване тя да кацне на нея, но това така и не се случи. Изминаха секунда, а после и две но ръката ми беше празна във въздуха. Обърнах се и останах смаян, когато я видях да седи до Милица, която още по-изненадващо не изглеждаше изплашена или нещо подобно.

- Един малоумен въпрос...защо по дяволите имаш орел вкъщи?

- А, ти защо нямаш? – контрирах я с въпроса си, смеейки се а тя завъртя очи. – Харесвам ги. – реших все пак да отговоря на въпроса ѝ. – Готини животни са, силни са, величествени дори.

- Забелязах това.

Взех чашата с кафето ѝ и ѝ го подадох, а тя ми се усмихна в отговор. Пуснах едно и за мен и запалих цигара. Вдигнах кутията към нея питайки я с поглед дали иска, но тя поклати глава отрицателно. Вирнах вежда озадачено, когато повдигна ръка и докосна Цеца по главата, а в отговор тя я гледаше любопитно. В интерес на истината това ѝ беше най-големият напредък с жена, която съм водел вкъщи. Обикновено мразеше всичките ми забежки досега и на няколко пъти едва я бях спирал да не им изкълве очите, но тези двете се разбираха изненадващо добре.

Закрепих цигарата си отстрани на устата и отворих хладилника, сканирайки по диагонал рафтовете.

- Какво ти се яде?

- Каквото има, не съм претенциозна.

Мммм. Взех яйца, масло и суджук и затворих хладилника. Оставих нещата на плота и после взех един от многото тигани и го сложих на котлона. Включих го и щракнах със запалката, палейки го. Синият пламък лумна и се обърнах в търсене на нож.

- Да ти еба майката в устата! – изпсувах, когато огънчето от цигарата ми падна върху крака и ме изгори, тъй като не прецених ситуацията и не я тръснах навреме. Оставих цигарата в пепелника и замазах пепелта с крак.

- Тигана пуши. – Милица ми съобщи и щом се обърнах видях, че действително беше така. Изпсувах отново и махнах тигана от работещият котлон. Намалих с една степен и този път вече взех нож, за да отрежа масло. Кубчето веднага започна да се топи и върнах тигана там, а след това счупих вътре пет яйца и грабнах една дървена лъжица, с която започнах да ги бъркам.

- Пусни абсорбатора де!

Добре, за това не се бяхме разбрали. Много мразех някой да ми дава акъл докато правя нещо.

- А, да дойдеш ти да готвиш искаш ли?

Всъщност, защо аз готвех на първо място? Аз не готвех за жени. Не ги оставях дори да спят тук, нито пък ги разнасях на ръце. Какво се случваше за Бога?

- Добре де, извинявай.

- Ще ти дам едно „извинявай". – поклатих глава заканително. Оставих яйцата да се готвят след като сложих доста щедро сол и черен пипер и през това време нарязах криво-ляво суджука преди и него да добавя, както и кашкавалът и обърках всичко един последен път преди да го сваля от котлона и да оставя на подложка на острова. Изключих котлона и извадих прибори от шкафа, както и хляб. Оставих и тях до яденето и седнах срещу нея. Заварих я да се усмихва на яденето, когато го помириса и приглади косата си назад.

- Мирише вкусно. Не знаех, че готвиш.

- Това дори не е готвене, кукло. Не съм малък, би било срамно ако и едни яйца не мога да направя.

- Бранко, брат ми е на двадесет и четири и дори това не може да си направи сам. Чака майка ми.

- Това си е вече грешка на майка ти. – свих рамена докато стисках една филия хляб, която изядох на половина още на първата хапка.

- Иди ѝ го обясни на нея. - въздъхна.

Никога не съм харесвал подобен тип възпитаване, а още по-малко харесвам такива мамини синчета. Радвах се, че бях възпитан в други времена и бях научен да се оправям сам, нищо че бях свикнал на охолен живот. Нашите бяха направили мъж от мен и се радвах за което и ако някой ден имах син щях да се погрижа да го възпитам по същият начин. Един мъж трябваше да бъде мъж и да се оправя сам, а не да чака майка му или жена му да прави всичко вместо него.

Наблюдавах Милица докато отчупваше малко парче хляб и го сложи в устата си, дъвчейки внимателно. После взе вилицата си и вдигна погледът си, усещайки погледът ми върху нея. Докато я гледах дори бях забравил за хапката яйца на вилицата си, която остана във въздуха.

- Какво? – смути се.

- Нищо. – свих рамена, усмихвайки се. – Радвам ти се.

И двамата се усмихнахме на казаното от мен, спомняйки си за онази сутрин в хотела. Отворих уста и я затворих щом поех храната. Сдъвках на две на три и преглътнах, като този път тя ме гледаше, но какво се криеше в погледът ѝ не можех да позная.

- Какво?

- Нищо. – сви рамена подобно на мен. – Радвам ти се.

Засмях се на думите ми, която тя обърна срещу мен и я замерих с парче суджук, което ненадейно падна в деколтето ми. Отвори уста невярващо, а аз се засмях отново докато бъркаше там, за да го извади и когато го направи го хвърли по мен, а моите рефлекси бяха бързи защото отворих уста и го хванах във въздуха.

- Ей, Рекси, такова си куче...

Моля? Куче съм бил? Вирнах вежда, гледайки я предупредително.

- Ще те плесна.

- Спазвай благоприличие, храним се. – изгледа ме уж възмутено и напълни устата си с поредната хапка яйца, а аз поклатих заканително глава. Ще видиш ти днес...просто ще видиш аз колко благоприличен можех да бъда.

...

С Милица правихме секс почти из целият етаж, че дори и в подземнието. В кухнята на острова, после в хола на дивана два пъти и в джакузито. А, сега работата ме позова и се бях излегнал на шезлонга с лаптоп на корема докато Милица се правеше на русалка в басейна. Бях се толкова захласнал в акциите, които следях че едва не подскочих когато усетих нечия ръка на бедрото си. Вдигнах поглед от екрана само, за да видя Милица седяща в скута ми.

- Какво правиш? – гласът ѝ беше игрив, а аз просъсках защото разтриваше и двете ми бедра с длани.

- Работя.

Работех, май по-скоро...

- Събота е, почини си малко...пък и...борсите на Уолстрийт няма да се сринат без теб. Така че... - наблюдавах как само с пръст бутна капака на Макбука и го затвори. После плъзна ръка нагоре по бедрото ми и рязко изкриви курса. Просъсках. Разкарах компютъра от себе си и в същото това време тя вече ме вадеше навън и се опитваше да обвие ръчичката си около мен.

-Jebote! – отметнах глава назад и просъсках, а тя се подсмихна хитро. Обичаше контрола, който имаше върху мен малката лисица. Кого заблуждавах и аз го обичах. Дръпнах си от цигарата в дясната ми ръка и оставих дима да избяга сам от устата ми. Очите ми бяха затворени и всичките ми други сетива работеха много по-силно. Усещането от допира ѝ беше много по-силно, беше се засилило десетократко сякаш. Изтръпвах целият, а цялата ми кръв се събираше в мускулът който тя държеше и милваше. Усетих я да се приближава и един палав влажен език се заигра в главичката ми преди също толкова горещи и влажни устни да се обвият върху мен. Отворих очи, отчаян за това да я гледам докато ме поема. Със свободната си ръка побързах да хвана опашката ѝ и изсумтях доволно когато бузите ѝ хлътнаха и всмукна. Очите ѝ бяха залепени в моите подобно на вчера докато движеше глава нагоре-надолу и вече знаех, че за моите тридесет и две години не бях виждам нищо по-еротично и красиво от това. Имаше нещо в тези нейни очи, което ме разцентроваше напълно и имах чувството че ми бяха върнали заводските настройки, защото в главата ми нямаше нищо. Нищо. Нада. Задави се, когато опита да поема още от мен и задържах главата ѝ за секунда-две на същото това положение. Мамка му! Пуснах я и тя се закашля

- Господи, невероятна си! – простенах с удебелен и от възбуда и цигарен дим глас, а тя просто стрелна очи към мен докато отново ме поемаше. Изпъна тялото си, а после го изви в дъга и това навири дупето ѝ апетитно във въздуха. Мамка му!

Хвърлих цигарата в пепелника. Дръпнах я от себе си и това я обърна, но много бързо разбра защо когато я преместих по-близо до мен и най-вече до плачещата ми за нея ерекция. Дръпнах прашките на банския настрани и хванах ерекцията си с една ръка, нагласявайки се срещу входа ѝ. Бавно я принижих и двамата простенахме дълбоко и силно в процеса. Мамка му!

И двете ми ръце бяха върху задника ѝ и го стисках докато я напътствах да се движи. И тя го правеше. О, как само го правеше. Беше гореща и тясна както винаги и най-вече мокра. Правеше главата ми на каша, а още дори не бях близо до оргазма си. Вече бях загубил бройката на пътите, в които я бях вземал днес и всеки път се усещаше по един и същ начин, ако не и по-хубава от предишният. Имаше нещо в нея, което просто ме опияняваше. Вместо да се засищам аз огладнявах все повече и повече с всеки следващ път и не знам на какво се дължеше това. Каквото и да беше, щях да се тормоза после с него, защото сега имах много по-важна работа.

Слях устните ни в изгаряща и свиващата пръстите на краката целувка, а нейните пръсти намериха своето любимо място – косата ми. Простенах. Беше толкова сладка, Господи! Пристрастявах се. И към нея и към целувките ѝ. Опияняваха ме. Даваха ми един такъв необикновен ръш, който ме правеше зависим към усещанията които идваха с него. Бях като хиперактивен, жив. Най-вече жив. Чувствах се по-жив от всякога.

- Мили. – отдръпнах се от нея колкото да простена името ѝ и да загладя един кичур зад ухото ѝ. Нещо избухна в зелените ѝ очи. Това ме накара да забравя за новопоявилата ми нежност и я хванах здраво, ръмжейки. Шезлонгът поддаде под нас и се оказах без облегалка. Опората под мен я нямаше и вече и двамата бяхме напълно хоризонтално. Засмяхме се и веднага след това отново сляхме горящи устни. Хванах я здраво за задника, за да не мърда и законтрих пети на меката тапицерия на шезлонга. Дъхът ѝ секна, когато тласнах за първи път у нея и дори прехапа устната ми. Изръмжах и за наказание стоварих една силна плесница на задника ѝ, карайки я да изплаче. Направих същото още веднъж. И после още веднъж, а тя не спираше да гали ушите ми със сладките си звуци.

Усещах как оргазмът ми наближаваше. Започваше да набъбва у мен и с това и усещанията се засилваха. Онова чувство в стомаха ми сега беше много по-интензивно, както и огънят който започваше да обзема мускулите ми. И всичкото това благодарение на нея. Вземах я безмилостно. Стисках, грабех, хапех и целувах, а тя ми отвръщаше със същото. Беше перфектна. И не се въздържах от това да ѝ го кажа. Няколко пъти. Ръцете ми се хлъзгаха по мократа ѝ кожа, гърдите ѝ се удряха в лицето ми. Шляпащата ни кожа и стоновете ехтяха в празното голямо помещение.

- Бранкооооо! – проплака, когато достигна до своят връх. Застина, затвори очи, изкрещя името ми, а ноктите ѝ се забиха в мен и ме накараха да изсъскам. Стегна се цялата около мен и това задейства моето собствено освобождение.

- О, мамка му! Да, да, да, да! – сумтях като ранен звяр, когато излязох от нея точно секунда преди да свърша. Стисках ерекцията си, изпразвайки абсолютно всичко и накрая просто я пуснах. Тя се отпусна върху мен тотално изнемощяла подобно на мен. Беше зачервена и дишаше тежко. Нямах сили дори да вдигна ръка и да се пресегна, за да взема салфетка и да я избърша, а просто обвих ръце около нея и я гушнах. Облегнах брадичка на главата и притворих очи. Пулсът и на двама ни започваше да се укротява, както и дишането ни. Бяхме потънали в покой.

- Бранко? – тихият глас на Милица сложи край на тишината между нас.

- Ммм?

- Как ме откри отново?

Добре, признавам очаквах да се стигне до този разговор.

- Ректорът ти, Петър Живонович е мой познат и съм и нещо като спонсор на университета. – вече. - Покани ме на постановката и реших да дойда.

- Но ти имаше цветя в теб?

Въздъхнах.

- Добре де, попитах го случайно имат първокурсничка която да се казва Милица Адемович и реших да дойда след като разбрах, че ти играеш. Въпреки, че трябва да призная, останах доста впечатлен. Ролята на изгряваща естрадна звезда и мутреса ти отива доста.

- Отива ми да съм мутреса? Уау, това е доста странен комплимент.

- Но пък искрен. Внимавай, току-виж някой Вук ти е хвърлил око и историята на Кале се окаже истина.

- Не вярвам. Учена съм да стоя далеч от тъмни, високи, страшни и опасни мъже.

Ооо, кукло, че ти падна в капана точно на един такъв без да подозираш.

- Нали осъзнаваш, че в момента си в ръце точно на такъв мъж?

- Не. – поклати глава. – Ти си само две от изброените. Не си страшен, не си и опасен. Поне аз не те намирам за такъв. Ако беше такъв нямаше онази вечер да ме закараш жива и здрава, също така нямаше и дори да питаш преди да ме вземеш. Че ти дори се отказа, когато разбра че съм девствена. Ако беше толкова страшен и опасен нямаше да ти пука и изобщо нямаше да го направиш приятно за мен. Нямаше и да ме пуснеш толкова лесно на другият ден, можеше дори да поискаш откуп от баща ми, знам ли. Ти си добър. В моите очи ти си такъв.