ЗНАЧИ, СЪРАТНИЦИ, КАКА ВИ Е ЗЛАТО ПРОСТО...ПРИЗНАЙТЕ СИ ГО, ХД. 

НАДЯВАМ СЕ ТАЗИ ГЛАВА ДА ВИ ХАРЕСА, А ТЯ ЩЕ ВИ ПОВЯРВАЙТЕ МИ, ТАКА ЧЕ БЕЗ ПОВЕЧЕ ДА ВИ БАВЯ ВИ ПРЕДСТАВЯМ ЮБИЛЕЙНАТА ДЕСЕТА ГЛАВА

И АКО ГЛАВАТА ВИ Е ХАРЕСАЛА, ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО МИЛИЦА НЕ СПРЯ ДА КРЕЩИ, ХД. 

ЕНИУЕЙЙЙЙ, ЛОВВВ ЮЮЮЮ

*Бранимир*

Само Бог знае как успях да издържа докато стигнем до вкъщи и не я взех още в таксито. Определено свирката в тоалетните помогна, защото в противен случай наистина нямаше да издържа дълго, а сега...едва бяхме пристъпили прага на дома ми, когато я повдигнах и тя изпищя, хващайки се бързо за мен. Поех устните ѝ между моите и изритах обувките си докато я намествах по-удобно, насочвайки се към спалнята, която в този момент ми се струваше дяволски далеч. Целият горях от страст и желание за нея, глад дори. Проклетата птица изгълча от клетката си щом ме чу, но сега нямах време да се занимавам с нея.

Вземах стълбите през една, бързайки отчаяно да стигна до леглото или поне някоя мека хоризонтална повърхност на която да я взема. Не отделяхме устни един от друг. Кислородът и на двама ни не беше нужен. Отворих вратата на сляпо и я пренесох вътре, насочвайки се право към леглото като през това се мъчех с ципа на роклята ѝ. Проклетото чудо беше толкова малко! Пуснах я на земята и я завъртях с гръб към мен. Обгръщайки талията ѝ и с двете си ръце позволих на дупето ѝ да се отрие в новопоявилата ми се издутина в панталона и тя простена дълбоко и чувствено. Изсумтях и зарових лице в шията ѝ, а тя я изпъна представяйки ми още място, което да целувам.

Освободих една си ръка и на сляпо затърсих ципът ѝ, а когато го открих изпитах затруднения с повдигането му. Проклета малка гад! Изсумтях ядосано и когато най-накрая го накарах да помръдне го смъкнах рязко. Смъкнах роклята от нея и усетих как цялата настръхна под допира ми. Червеният плат падна в краката ѝ и сега тя беше останала само по бельо в същият цвят като роклята. Шибани богове, това момиче щеше да ме унищожи! Беше отново заровила пръсти в косата ми докато аз не отделях устните си от сладката кожа на шията ѝ и давах ясно да се разбере че съм бил тук и съм целувал тази шия. Тя стенеше тихо и се триеше в мен. Дланта ми почиваше върху ниската част на корема ѝ, а палецът ми опираше в обицата на пъпа ѝ. Хмм, това го нямаше последният път. Плъзнах я нагоре по тялото ѝ и стиснах едната ѝ гърда през чашката на сутиена ѝ, карайки я отново да простене и да притисне долната част на тялото си в мен. Изсумтях и я побутнах да върви към леглото. Другата ми ръка, която почиваше на бедрото ѝ намери пътя си между краката ѝ. Прокарах пръсти по проломът ѝ, а прашките ѝ бяха влажни. Мамка му!

- Някой пипал ли те е след мен? – прошепнах в ухото ѝ с тежък от възбуда глас.

Тя единствено простена в отговор и се притисна към пръстите ми, отчаяна за още от докосването ми. В друга ситуация това би ме накарало да се усмихна самодоволно, но сега бях задал шибан отговор, чийто отговор очаквах.

- Попитах те нещо, Милица. Някой.Пипал.Ли.Те.Е.Сле.Мен? - насякох изречението си, изговаряйки всяка дума бавно и злобно, давайки ѝ да разбере какъв беше отговорът който исках. Отрицателен.

- Не. - гласът ѝ потрепери.

- Сигурна ли си?

- Да. – потрепери отново и можех да чуя нуждата и молбата в него. Ето сега вече можех да се усмихна самодоволно.

- Хубаво. Така и очаквам да бъде оттук нататък. – завъртях я отново и това я хвана неподготвена, защото залитна леко но за щастие аз я хванах и побързах да потърся устните ѝ. Тя простена и ръцете ѝ веднага заеха позиция около тила ми. Ръката ми се прокрадна зад нея и намери закопчалката на сутиена ѝ. Едно щракване ми бе необходимо, за да сваля червената дантела с тънки презрамки отпред от нея. Когато и това бе свалено от нея, я повдигнах и подвих коляно на леглото. Тръшнах я на него, без да отделям устни от нея и пак с коляно раздалечих краката ѝ и се настаних между тях. Издутината в панталона ми се отри в нейната влажна горещина и членът ми потрепна, блъскайки за свободата си. Исусе, исках я! Сега! Веднага! Надигнах се от нея макар и с нежелание и трескаво разкопчах ризата си, като дори няколко копчета се разхвърчаха и издрънкаха по паркета долу. Смачках ризата на топка и я захвърлих настрани преди да се надигна още и да разкопчая панталона си. Ерекцията ми щръкна гордо и видях езичето на Милица да се подава между устните ѝ, за да ги навлажни. Подсмихнах се самодоволно отново. Един въпрос беше на върха на езика ми, но отговорът му го знаех. Показа ми го само преди няма и час. Изритах и панталонът от себе си и отново коленичих на леглото. С две ръце около бедрата ѝ я дръпнах още по-близо до мен и хващайки здраво ластика на прашките ѝ ги изхлузих право от нея. Дълбок гърлен звук пропълзя от мен щом я видях напълно гола, гладка и блестяща от възбуда пред мен. Мамка му!

Почти фанатично се добрах до чекмеджето от моята страна и извадих една гума от там, която побързах да отворя със зъби и да надена върху себе си. Беше ми трудно вече да дишам, а дори не бях влязъл в нея още. Хванах ерекцията си с една ръка и се нагласих срещу входа ѝ. Затворих очи, а сърцето ми туптеше зверски в гърдите. Натиснах, а тя простена. Изсумтях дълбоко, треперейки щом ме засмука вътре в тясната си горещина.

Мамка му, бях в рая!

Отпуснах глава назад доволно с все така затворени очи докато навлизах в нея. Беше толкова шибано тясна, че почти болеше, но беше толкова шибано хубаво! Тази гореща и тясна нейна прегръдка не можеше да се сравни с нищо друго. Отворих очи и видях, че нейната глава беше отметна назад подобно на моята до преди малко, а устата ѝ беше отворена в беззвучен стон докато стискаше възглавниците. Стиснах бедрата ѝ, когато излязох почти целият за да вляза отново в нея. Веднъж. Два пъти, три. Бавно и протяжно, а стоновете ѝ бяха музика за моите уши.

- Мммм, по-бързо!

По-бързо? О, кукло, току-що сама се докара до инвалидна количка.

Изсмях се и натиснах краката си колкото се можеше по-към матрака. Хванах се здраво и излязох почти целият, навлизайки мъчително бавно само и само, за да направя това още два пъти, като постепенно забързвах темпото си докато накрая просто не освободих животното в себе си.

Леглото се удряше в стената, матракът скърцаше, а мокрите звуци и шляпащите звуци заедно със стоновете ѝ създаваха любимата ми симфония. Стискаше толкова здраво възглавниците, че имах чувството че ще пробие дупки в тях. Косата ѝ беше залепнала за челото. Моята също.

Преметнах единият ѝ крак през рамото си и се надвесих над нея. Обвих и двете си ръце около него, а тя простена дълбоко името ми.

Обожавах да бъда вътре в нея! Не бях вярвал, че някога ще го кажа, но ето че се случи, защото обожавах да бъда заровен до топките в Милица. В топлата, влажна и тясна Милица. Тя беше рай. Просто нямаше друго обяснение. Плъзнах ръка нагоре по тялото ѝ, а тя го изви в дъга. Ощипах зърното ѝ и тя проплака. Не спрях там, обаче ами продължих нагоре докато не достигнах отворената ѝ уста. Пъхнах средният си пръст там и тя обви опетнените от изтрито червило устни около него, засмуквайки го. Изръмжах и другата ми ръка остави своят отпечатък върху лявото ѝ бедро.

Бях безмилостен с нея за разлика от предишният път – щипех, удрях и грабех докато тласках дълбоко и бързо в нея. Алчно дори, защото преследвах едната единствена цел, а именно да отпратя и двама ни отвъд. Плячкосвах и маркирах. Да, точно това правех – плячкосвах и маркирах тялото ѝ, давайки ѝ да разбере че само аз можех да правя това с него. Ставаше все по-мокра и по-мокра, дъхът ѝ ставаше много по-учестен и всичко това крещеше едно – беше близо. Както и аз самият. Усещах как тялото ми работеше. Мускулите ми се бяха схванали и в мен се събираше адско напрежение, под чиято мощ лека полека започвах да се предавам. Исках да достигна пикът на екстаза си. Исках и с нея да се случи същото, но не исках и това да се случва толкова скоро, защото беше толкова шибано хубаво.

- Бранкоо! – пусна пръста ми, за да проплаче. Гласът ѝ беше молба. Молба за още, молба да не спирам това което правя и аз се отзовах на тази молба. Преметнах и другият ѝ крак на рамото си и си приближих до нея, за да вкуся още веднъж устните ѝ. Отвърна на целувката ми веднага и разтвори устни позволявайки ми да погаля езика ѝ с моя. Ноктите ѝ веднага започнаха да чертаят пътят на греха по гърба ми, използвайки го за карта сякаш само това беше чакала защото дори имаше и готов маршрут. Изръмжах в устата ѝ и захапах долната ѝ устна от сладката болка, която подпали гърба ми. Тя простена в процеса и отново се притисна напълно към мен. Докъдето можеше. Усещах го. Идваше. Вече можех да вкуся оргазма си и с нея беше същото съдейки по дишането ѝ и потта, която избиваше по нея. Изправих се на колене отново и гушнах краката ѝ докато забързвах още повече, вманиачен в това да хвана здраво оргазма ми и да не го пускам. Отметна глава назад и от устата ѝ излезе цяла върволица от стонове и ругатни. Гримът ѝ се беше размазал. Най-вече спиралата от сълзите, които бяха напълнили очите ѝ. Сълзи от възбуда. Мамка му, отиваха ѝ толкова много че исках само такива сълзи да виждам в тези прекрасни зелени очи!

Главата ми започваше да става каша. Стихията в мен се надигаше и бавно започваше да превзема тялото ми, но аз не спирах да се движа - напротив дори забързвах още повече, само и само за да яхна гребена на вълната по-бързо и когато това най-накрая се случи...

- Бранимиреее! – името ми отекна из стаята като писък на страстта, а аз застинах, губейки зрението си заради петната пред тях.

- Милица! – изсумтях докато тялото ми биваше блъскано от множество вълни и накрая просто се сгромолясах напълно изнемощяло върху нея.

...

*Милица*

Когато се събудих на другата сутрин очаквах да се събудя до Бранко, но щом ръката ми удари матрака осъзнах че леглото беше празно. Извъртях се по гръб с малко затруднение щом го направих не останах сънена за дълго. Света Петке! Отворих очи рязко и писъкът, който се надигна от мен беше достатъчно силен за да оглуши перманентно поне едни десет хора.

Върху мен имаше птица! Не просто птица, ами проклет орел от всички възможни видове и проклетата твар ме гледаше право в очите!

- Бранимирееее! – изпищях отново, напълно парализирана от страх. Не смеех да мръдна. – Бранимиреее, къде си, jebote, има шибан орел върху мен!

- Цеца, ред! – най-накрая негодникът реши да се появи и щом чу гласът му пернатата твар разпери крилата си и отлетя, а аз трябваше да изплюя перушината която се залепи за езика ми. Блех. Гледах в пълен шок, как птицата обви ноктите си около голата му ръка и застана мирно, като дори...дори се галеше в него, гледайки го с цялата любов на света.

- Какво.По.Дяволите.Беше.Това? – изправих се в леглото и се покрих със завивката и сякаш чак тогава Бранимир се сети, че съществувам.

- Виждам запознахте се вече с Цеца...

- Това същество ми изкара акъла.

- Съжалявам, просто е искала да се запознаете. Тя е добра, кълна се.

Кълнял се бил.

Бях меко казано фрапирана от начинът, по който галеше птицата сякаш беше куче или котка, а не шибана хищна птица.

- Колко е часът? – попитах, прозявайки се се.

- Три без нещо.

Три без нещо? Бяхме спали толкова? Уау...Въпреки че защо ли изобщо се изненадвах? Не помня в колко точно си тръгнахме от дискотеката, но помня че слънцето тъкмо изгряваше когато си легнахме. Коремът ми изкъркори шумно и това привлече вниманието на птицата, както и на стопанинът ѝ които наклониха глава по идентичен начин към мен.

- Гладна ли си?

Не, просто коремът ми си свири защото пак му се пие. Съжалявам, но ставах ужасно саркастична когато бях препила. На него, обаче, не смеех да му се отварям толкова. Имаше нещо около него, което просто ми казваше да си имам едно наум и да внимавам как си правя устата. Не знам какво беше, но беше там.

- Ужасно много.

- Така е, като прекалиш с пиенето. – Бранимир се засмя и белите му, подредени като мъниста зъби пробляснаха. Усмихнах се въпреки неразположението си. Имаше хубава усмивка. Смехът му също беше хубав и ми харесваше и дори...дори предизвикваше едно определено пърхащо чувство с стомаха ми. Хлътвах здраво по този мъж и дори не възразявах. – Хайде отивай да се измиеш и ще слезем да хапнем.

- Мммм. – измрънках недоволно и изритах завивката от себе си. Извъртях се и в момента в който се надигнах главата ми се замая и просто поседях седнала известно време.

- Какво има? – дори не го видях да идва до мен и да кляка в краката ми.

- Нищо, станах прекалено рязко и ми се зави свят.

- Хайде ела. – дори не възразих, когато се изправи и ме пое на ръце, а просто потънах в комфорта на тялото му и се оставих да ме носи.