СЪРАТНИЦИ, ГЛАВИТЕ В НАЧАЛОТО СА ДОСТА КЪСИ НО НЕКА ТОВА НЕ ВИ ОТКАЗВА ДА ЧЕТЕТЕ.

И СЪЩО ТАКА ЩЕ БЪДАТ ОТ НЕУТРАЛНА ГЛЕДНА ТОЧКА, КОЕТО СЪЩО СЕ НАДЯВАМ ДА НЕ ВИ СПИРА.

Е, НАДЯВАМ СЕ НАЧАЛОТО ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО АЗ ВИ ОБИЧАМ И ВИЕ МЕН И СТО ПРОЦЕНТА ЩЕ ВИ ОСТАВЯ С ДОСТА ВЪПРОСИ, ХД.

ЕНИУЕЙЙЙЙ, ЛОВВВВ ЮЮЮЮ!

ЕНДЖОЙЙЙЙЙ!

Хищната птица кацна на перваза на прозореца и се загледа през него. Изтръска дъждовните капки от перата си и сви на сухото местенце в тъмната дъждовна нощ. Не изпускаше малкото десет месечно момченце от поглед докато то лежеше притихнало в креватчето си уморено от плач, а дъждът ромолеше злокобно. Идваше да го посещава всеки ден в продължение на десет месеца. Беше като негова сянка.

Птицата наклони глава настрани щом тъмните очи на момченцето се взряха в нея и то дори се усмихна на животното, а тя изграчи. Доближи клюна си до стъклото и затвори очи сякаш му казваше че беше до него, а то протегна малката си ръчичка към нея.

И после заспаха. И двамата. Момченцето в креватчето си сам само на света, а птицата свита до прозореца в студената  нощ.

На сутринта нямаше и помен от сивите облаци или дъжда. Единствено за тях подсещаха локвите навън.

В дома имаше ново дете. Малкото момиченце беше само на десет месеца, а майка му го беше дала за осиновяване защото така и не можа да свикне да бъде майка. Тя нямаше и баща, защото беше плод на една бурна нощ. Малкото зеленооко момиченце беше уплашено и не спираше да плаче за майка си, но нея я нямаше. Не спря да плаче докато не видя малкото чернооко момченце и то не протегна ръка към нея. Очите им се засякоха – черни и зелени. И тогава се заформи връзката. Отново.

Птицата се надигна от прозореца и се взря в малкото момиченце любопитно, накланяйки глава настрани точно както момченцето правеше. А, после то ѝ се усмихна. И момиченцето на него, а отвън орелът изграчи.