*Ванеса*

Порно. Най-добрият ми приятел правеше порно. Мъжът, в който съм влюбена от дете правеше порно. Е, това вече трябваше да е сериозна подигравка с мен. Гледах и не можех, не исках да приема че е истина. Въпреки, че...е, ами мечтите ми се сбъднаха и се оказа че беше ДОСТА надарен. Дали имаше солови клипчета? Мисля, че това вече беше нещо, което можех да гледам без да искам да убия онези всичките курви. Не, отново се разсеях. За какво говорех? А, да за безкрайното си възмущение от заниманията на моя любим.

Да, знам нямах никакво право да се ядосвам и бля-бля-бля но той чукаше всяка друга освен мен. Е, как да не се ядосвам в такъв случай? Какво имаха всички тези, което нямах? Нищо. Абсолютно нищо. Имах си цици, е все пак не бяха грамадни но бях стигнала C чашка, имах стегнат задник, нямах корем. Какво имаха те, което аз нямах? Е, да не бяха девствени, но това не означаваше нищо. Можеше да не съм била с мъж досега, но пък знаех върховни техники за умопомрачаващи свирки и Юрош наистина изпускаше доста.

Затворих лаптопа и се облегнах на дивана с дълбока въздишка. Имах нужда от цигара и от поне още една бутилка вино.

Добре, де тези неща защо все на мен се случваха? Не стига че от години горя по него, а той дори и поглед не ми отпраща, ами пък и се оказа, че нашият се прави на порно актьор.

Този път моят телефон беше този, който звънеше и вдигнах само защото беше Хриси.

- Какво става, къде ми се губиш?

- Нищо. – въздъхнах. – С Перко си правим компания. – направих всичко възможно да звуча нормално и се молех на всички богове да не разбере, че всъщност ми имаше нещо.

- Всичко наред ли е, братле? Нещо ми звучиш сдухано.

- Спи ми се, прекалих с виното.

- Твойчкият къде е?

- Не знам.

- Е, как така?

- Е, ей така Християна, хайде стига си ме дразнила пък и ти.

- Добре, добре. Звънни като си в настроение.

- Добре – затворих ѝ и метнах телефона до мен. Перко изхленчи нещо и положи глава на бедрото ми, взирайки се в мен с големите си кафеви очи.

- Ех, Перкооо защо баща ти трябва да е такъв тъпак... - не очаквах отговор на този въпрос, просто защото никой не можеше да ми отговори на него. Все още бях шокирана от това, което видях. Повечето от момичета даже бяха и завързани, а грубостта с която ги чукаше беше прекалена. Това значеше ли че и с мен ще прави така, ако вземеха да ни се получат нещата? Не мисля, че бих била способна на понеса подобно нещо. Защо изобщо мислите ми течаха в тази посока, по дяволите? Какво се очакваше от мен да направя? Да му държа сметка за нещата, които прави? Че коя бях аз за него? Не му бях гадже, единствено приятелка.

Мамка му, какво можех да направя в случая? Идеше ми да се разплача от безсилие, от...от разочарование. Знаех, че обичаше женската компания, но си нямах и на представа че бях влюбена в плейбой. Плейбой, който снимаше и качваше завоеванията си в интернет. Една сълза неусетно се търкулна по бузата ми, а след нея дойде и втора и трета и така докато не се оказах с цял водопад от сълзи, стичащ се от очите ми, а дори не знаех защо.

Защо го приемах толкова навътре?

Защото го обичаш. Нашепна вътрешният ми глас. Това ми беше ясно. Аз не само го обичах, ами бях влюбена в него. Изгарях по него. Изпитвах потребност към него. За мен той беше като наркотик.

От кога ли продължаваше това? Трябваше да знам, не знам защо, но трябваше да знам. Отворих отново лаптопа и скролнах надолу. Бях огромна мазохистка. С всяка една страница, която сменях хлиповете напираха все повече и повече в мен, но аз прехапвах устни. Сто клипа. Имаше цели сто клипа и правеше това от цели четири години. Значи правеше това, от както бях на петнайсет? Какво по дяволите? Стомахът ми започваше да се бунтува. Гадеше ми се, не повръщаше ми се. Дали тези момичета знаеха, че са качени? Онази, която му писа по-рано знаеше, но другите?

Как можеше да го познавам цял живот, а същевременно да не знам нищо за него? Как? Мислех, че знам всичко за него. Не обичаше лук, пиеше кафето си черно, когато се ядосаше сръбският му акцент се проявяваше или пък превключваше напълно на сръбски, не обичаше модерна музика освен ако не беше тежък рап, за предпочитане български или сръбски и много мразеше някой на не внимава с колите му. Мислех си, че го познавам ала съм се залъгвала.

Аз не знаех нищо за него. Нито факта, че обичаше мръсен, груб секс, предпочиташе задници пред цици и както изглеждаше обожаваше контрола над жените. Дори пушеше и трева, а аз не знаех за това. И как разбрах ли? Тъпият му шибан профил в Pornhub и Tmblr. Що за приятелка бях? Никаква, защото винаги бягах. Бягах, защото търсех негови за местители. Куджо вдигна глава от скута ми и започна да върти опашка, а от вън се тропаше. Мамка му! Юрош явно се прибираше. Затворих лаптопа и скочих от дивана, бършейки се сълзите си през това време и се барикадирах в банята. Пуснах чешмата, за да не се чува нищо и дадох воля на хлиповете си.

- Ванеса? – силният му, твърд тембър изкънтя навсякъде из апартамента. – Неса, къде си? Всичко наред ли е?

Не му отне много време, за да ме намери и когато го стори го чух да чука на вратата. Мамка му! Стегни се, Ванеса, мама не е отгледала слабачка! Спрях чешмата и си поех дълбоко дъх, взирайки се в отражението си с ръце сграбчили мраморния плот.

- Неса, какво има?

- Всичко е наред, просто си правя маска на лицето. – самата аз бях изненадана от това колко нормално гласът ми излезе.

- Не ме лъжи, Ванеса. Знам какво си видяла. Просто излез и ти обещавам, че ще поговорим.

Подсмръкнах и отключих вратата. Когато я отворих бях посрещната от унилата му физиономия и тъжните черни очи. Щом ме видя се натъжи още повече и ме пое в обятията си.

*Юрош*

- И, дами и господа бурни аплодисменти за победителят ни тази вечер! Юрош Груйч Орела! – съдията извика в микрофона и вдигнах ръка високо във въздуха. Поредната победа в „кариерата" ми, но не изпитвах нищо. Нищичко. С поглед засякох чичо, който седеше на обичайното си място на бара.

Влязох в съблекалнята и след кратък душ и се преоблякох. Нямах търпение да се прибирам при Ванеса. Веднага се усмихнах щом името ѝ изскочи в съзнанието ми. Мамка му, нямах търпение да се прибера и да гледаме поредният скучен романтичен филм заедно докато пием вино и тя се гушка в мен. Обичах тези наши вечери, макар и между нас да нямаше нищо друго освен приятелство и май нямаше и да има. Та тя ме виждаше като най-добра приятелка, която ѝ помага в избора на снимки. И това не беше готино, въпреки че в момента бях горд притежател на нейни секси снимки.

Не знам с каква цел точно ми ги изпращаше, но тя едва ли беше да лъскам на тях няколко нощи под ред.

- Братле, беше брутален. Хайде, оправяй се и да излизаме. – Адриян нахлу в съблекалнята точно докато си обличах вече якето.

- Братле, обещал съм на Неса.

- Стига де, нито се чукате, нито нищо. Хайде не можеш да ми откажеш.

- Не говори така за нея! – изръмжах.

- Юрка, брат. Едни страшни пички ни чакат в 33.

- Адрияне, няма да идвам. Казах ти нещо.

- Брат, айде де.

- Поздравления, момчето ми. – чичо влезе вътре с типичната си уверена походка. За толкова много години изобщо не беше мръднал освен просребрената брада и коса, ама то с жена като леля и дъщеря, която е номинирана за секс-символ на годината и аз да бях и аз щях вече да съм побелял. – Заповядай, това е за тази вечер. Очаквам те другата седмица в сряда. Ще се биеш Менгемето. Бил голяма работа в Бургас.

- Истинското му име знаем ли? – повдигнах вежда. Трябваше ми за да го проуча, трябваше да знам какви техники използваше за да можех да ги използвам срещу него.

- Ами, Виктор нещо си. След малко ще погледна и ще ти пиша. Ти си запиши все пак, за да не забравиш.

Бръкнах в джоба на якето си, за да извадя телефона си само и само за да открия, че го нямаше. Не, не, не, не! Не! Къде си по дяволите?

- Юрош, момчето ми всичко наред ли е? – чичо ме погледна разтревожено.

- Не мога да си намеря – и тогава ясният спомен как го дадох на Ванеса до го прибере, защото тогава нямах джобове изплува в съзнанието ми. Мамка му!

- Хора, трябва да тръгвам. – взех нещата си и ги подминах като пътен знак. Трябваше да се прибера веднага, защото нещо ми подсказваше че тази вечер изобщо нямаше да бъде спокойна.

Влизайки си вкъщи бях посрещнат от Куджо, който се търкаше в краката ми като котка, но от Ванеса сякаш нямаше и следа. Телефонът ѝ беше забравен на дивана, до него седеше и моят, чешмата в банята течеше, а лаптопът ми беше полузатворен. Какво по дяволите? Свъсих вежди и вдигнах капака, а от това което видях стомахът ми се качи в гърлото. О-оу! Ей, сега стана страшно.