*Юрош*

Събудих се облят в топлина. Тя се беше сгушила в мен и това ми харесваше. Е, май не само на мен, защото съседът от долу и той беше благодарен за мекотата и топлината притисната в него и това не беше добре. Да му се невиди! Трябваше да се махна от тук преди да забележи, а това май щеше да се окаже мисията невъзможна съдейки по начина, по който се  беше обвила с ръце и крака около мен. Хванах едната ръка, която беше върху гърдите ми и внимателно я преместих. Ослушвах за някое нервно измрънкване  или да се размърда, но слава Богу не се събуди...докато не се опитах да преместя и крака ѝ. Мамка му!

- Ммм, какво правиш? – кафявите ѝ, подобни на Бамби очи се вряха в мен и проклех на ум. Нужно ли беше да ме гледа толкова невинно и същевременно толкова порочно? Мамка му, нещата които исках ѝ направя....децата определено влизаха в този списък.

- Трябва да стана. Ще се напикая. – набързо скалъпих и тя изпуфтя, но въпреки това се измести от мен. Изтрелях се от дивана, правейки всичко възможно да не се вижда стърчащата бухалка в гащите. Jebi.Моj.Život!

- Рушиии, гладна съм! Какво ще ми направиш за закуска?  - с това ме посрещна от банята, все още лежеше на дивана, но с едната разлика че в момента се гушкаше с Куджо и изрода умираше от кеф.

- Не мога да ти предложа нищо друго освен банички или някоя друга закуска от долу.

- Ами, отиди да вземеше тогава де.

- А, кучето кой ще ми изведе?

- Щях да кажа пак ти, но съм прекалено гладна и не мога да чакам. Освен да дойда с теб?

- Щом искаш. – свих рамена.

- Значи го правим. Изчакай ме само да се оправя.

...

- Куджи, хайде мами, папай. Ооп, браво на моето момче. – Ванеса му гукаше и го хранеше с баничка, докато седяхме на една от пейките в близката градинка. Изумяваше ме как обаче грабваше късчетата тесто с извара изключително нежно и деликатно и след това се облизваше лакомо и чакаше за още, въпреки моето несъгласие да бъде хранен с баничка. Аз много рядко му давах човешка храна, но Ванеса дойдеше ли наставаше анархия.

- Стига си гледал така. Не виждаш ли колко му е сладко? Нали Куджи, мамо? Я, кажи на тати колко ти е сладко. – мачкаше бузите му и сякаш по команда той се ужлемби насреща ни, сякаш се усмихваше. – Кой е лош страшен ротвайлер, а? Кой? Кой? Перко такъв, дааа, ти си моят Перко. Перкооо. Перкоооооо!

- Стига си го лигавила дее!

- Тихо. Не ревнувай, че го обичам повече от теб. Той поне ми дава да го мачкам.

Ооо, скъпа можеш да ме мачкаш, когато си поискаш стига разбира се, да си влюбена в мен.

- Кога ще вземеш да живнеш малко. Довечера те извеждам на дискотека, да знаеш. Не ме интересува, че имам изпит, ако трябва от Плаза направо към МА-то ще ходя.

- Никакви такива, Ванеса. - отсякаох. Дума да не ставаше да отсъства от лекции.

- Напротив. Отиваме и точка, ако трябва и мацка ще ти намерим.

- Не искам мацка, Ванеса. - освен теб.

- Тогава пич? – вирна вежда и присвих очи. Беше ли наистина сериозна, по дяволите?

- Ванеса! – скръцнах със зъби.

- Споко де, ебавах се. Живни малко.  Но да, отиваме на дискотека и точка.

- Не, Ванеса.

- Да, Ванеса. Кога ще си го набиеш в дебелата глава, че каквото кажа това става? Смисъл, познаваме се от почти седемнайсет години и това трябва да ти е пределно ясно. Пък и кой знае може да ти намеря някое пиче за довечера. – това последното го каза с лека злоба и това не остана незабелязано от мен. Ъъъ, какво?

- Несааа...- провлачих и бях на път да се поддам.

- Хайде, де Алекс, близнаците, Марто и Хриси също ще ги агитираме. Колко му е да направим една Плаза? Пък и имам да черпя за песента. Ти слуша ли я?

- Много е хубава.  -  казах вяло, но тя веднага прозря през лъжата ми.

- Рушииии! – изхленчи.Беше нечестно от моя страна, знам, но какво да направя че не можех доброволно да се подложа на допълнителна болка. Стигаше ми тази от несподелената ми, незатихваща любов към нея. – Сериозно ли? Знаеш подкрепата ти колко много означава за мен.

Да бе, за това през последните три месеца беше забравила дори за съществуването ми.

- Напълно сериозна съм. Довечера сме в Плаза и не приемам възражения.

...

- Юрош е велик! Юрош е голям! Хайде, хайде бейбити си number one-ка! - Ванеса крещеше с пълно гърло и добре чр беше алкохола, защото иначе щях да съм потънал в земята от срам. Защо толкова много мразех новата чалга? Всъщност знам защо....в текстовете нямаше абсолютно никакъв смисъл. Друго си беше старите шлагери, тип Цеца, Драгана, Миле Китич, Синан и Шабан лека им пръст. Ето това вече беше музика.

Излизането ни беше тлокова лошо, но щях да се чувствам по-в свои води, като дойдеше оркестъра и ми изсвиреше нещо хубаво съпроводено от ангелския глас на Неса.

- Oтпусни се малко де! - "прошепна" в ухото ми, само че нейната версия за шептене беше да вика докато не ми спука тъпанчетата и изръмжах нещо в отговор. - Ако ходя да ти поръчам нещо сръбско ще живнеш ли? - е, това не звучеше толкова зле, въпреки че се съмнявах че тази певица можеше каквото и да било сръбско хубаво. Докато успея да я спра тя вече се беше добрала до сцената и явно с певицата се познаваха, защото тя лично ѝ направи знак да се качи на нея.

- Скъпи приятели, извинявам се за нахлуването, обаче искам да отправя един много голям поздрав за бате Руши! Айде сега всички ръцете горе и да вдигнем много шуууум! - овацийте, които я заляха бяха огромни и щом погледите ни се срещнаха.

Изобщо не очаквах една от старите песни да избучи и всички в дискотеката да започнат да свиркат от кеф. Даже не знаех от къде Ванеса знаеше такива песни, но не се оплаквах. Да я слушам как пеен на родният ми език бе крайно възбуждащо и в същото време ме накара да се влюбя в нея за може би сто хилядния път. А, текста...мамка му текста...караше ме да искам да направя абсолютно всичко, което спомена.

Позволи ми да бъда чашата, от която пиеш

няма да ти дам вече сълзи да проливаш.

Изпий ме като лек,

ще ти действам век.

Вземи ме като дар

и никога няма да бъдеш сам, нито стар.

Позволи ми да бъда възглавницата, на която спиш

защото само покрай мен сладко ще сънуваш.

Позволи ми да бъда песента,

на която се възхищаваш,

защото с тази песен драги, по-лесно ще живееш.

Щях да я изпия цялата, с удоволствие щях да ѝ дам ме ползва за въглавница и в едно беше права и то е, че с нея наистина сънувах доста сладко. А, за песента......да я слушам как пее беше като въздуха, които дишам, въпреки че докато беше далеч от мен това ми носеше само болка, но сега. Сега тя беше до мен и загубените частици от душата ми се възвръщаха. И най-важното, да я гледам на сцената, място на което тя показваше че принадлежи повече от някои други беше толкова впечатляващо, че пораждаше непознати за мен емоции. Възхищавах ѝ се. Също така бях и горд с нея. Бях горд с нея, затова че преследваше най-голямата си мечта и най-важното работи осърдно за нея, а не чака всичко да ѝ се поднесе на тепсия или разчиташе на разни ти там реалити формати. Тръгна от кавъри в социалните мрежи, авторски песни и ето я днес - новоизгряваща звезда. Това беше моето момиче. И винаги щях да сегордея с нея и да я обичам. Защото тя беше единствената за мен.

...

- Братле, виж ги бе! - Адриян ме побутна, насочвайки вниманието ми към Ванеса и Християна, които в момента правеха онова нещо, което момичетата наричаха "танцуване", но реално приличаше на лесбийско порно....минус нали знаете лизането, ножичките, събличането и страстните целувки. Всъщност, сега като се замисли човек не звучеше толкова зле. Мамка му! И този отдолу беше съгласен с мен. Не, Юроше! Избий си тези мисли от главата!

- Братле, вместо да зяпаш жена ми и жената на ето този кретен, който не иска да си признае чувствата, хвани си и намери своя собствена. - Марто го потупа по рамото.

- Това тяло не е създадено само за една жена братле, храня звяра само със страстен секс, който задължително е винаги с различна.

- Така казваш сега, но ще те видим като срещнеш г-жица Моя. Ще ревеш като Кинг конг и ще ръмжиш на всеки, който я погледне, а когато ти се разсърди ще я гледаш насметено.

- Да ти приличам на ето този тук? - посочи към мен. Хееей! - Моля, вземете си смрадливите, оцелени от Купидон задници и ми се разкарайте от пътя. Обичам да еба и еба различни.

Трябваше да се махна от този разговор. Повдигаше ми се, а мехура ми щеше да се пръсне. Трябваше да се освободя от количеството алкохол, което погълнах.

- Ей, са се връщам.

- Хайде отивай да си пудриш носа. - Адриян се засмя и аз му стрелнах един поглед, който действаше по същия начин като среден пръст.

Проправяйки си път към тоалетната бях посрещант от типичните за една дискотека гледки - наебани мацки, пияни, дрогирани мъже и жени и разбира се, такива които точно в момента дърпаха линии. От шестте писоара бяха заети само два слава Богу и можех да усетя как ума ми се избистряваше докато от мен сякаш изтичаха цели литри и дори не обръщах внимание на данданията идваща от вътре.

Накрая готов се закопчах и точно наизлизане, това което чух накара кръвта ми да закипи.

- Аз ли да напусна? Аз ли да напусна? Тоя бараше сестра ми! Тоя бараше Ванеса. Ти знаеш ли кой съм аз, бе царвул?