ДА, ДА ЗНАМ ЧЕ МЕ ОБИЧАТЕ ❤️❤️❤️❤️

*Ванеса*

Бях на седмото небе. Не можех да си намеря място от щастие. Най-голямата ми мечта се сбъдна. Не знаех какво да кажа. Известно време бях безмълвна докато лекарят не ми предложи да отидем с мама да ме прегледат, за да видим как се развива плодът.

Да чакам гинекологът да дойде беше може би най-тежкото нещо, което някога съм правила.

-    Би ли се кротнала най-накрая? – мама се засмя.

-    Не мога. Искам да го видя. Кой знае колко е мъничко. – клатех крака докато седях на кушетката.

-    Напомняш ми на мен, въпреки че бях адски изплашена когато разбрах за вас двамата с брат ти. Бях изплашена само с едно, а представи си какво беше когато разбрах, че са две.

-    Сигурно си припаднала. – засмях се.

-    Аз не, но баща ти беше на път да го направи. Забавно беше тогава...сякаш беше вчера, а всъщност се минаха цели двадесет и пет години от тогава. – мама въздъхна. Времето наистина си летеше.

-    Здравейте, дами! – една жена, може би около четиридесетте влезе в кабинета с бодра крачка и кафе и папка в ръка. Беше висока, руса жена и си беше мацка.

-    Здравейте, докторе! – с мама поздравихме в един глас. Лекарката седна на бюрото си и разтвори папката.

-    Я, сега да видим какво имаме тук... - каза по-скоро на себе си отколкото до нас и отпи от кафето си докато погледът ѝ шареше между редовете. Сега ми се припи и на мен кафе....чудесно, просто чудесно. – Тук пише, че са ти открили СПЯ, когато си била на петнадесет и си била подложена на хормонално лечение, което не е проработило и си минала директно на хапчета. До кога ги приемаше?

-    Спрях ги на двадесет, защото с приятелят ми искахме да започнем да опитваме.

-    И през тези пет години прави ли нови кисти?

-    Да, но бяха малки и пак бях на лечение с кломид. Последната киста ми беше миналата година.

-    Ясно. Да видим сега как се развива плодът. – остави папката на бюрото си и дойде до мен. Седна на стола и извади бутилка с гел от шкафа. – Легни по гръб, надигни си блузата и разкопчай дънките си, моля. – направих каквото се искаше от мен. Тя си сложи ръкавици и изстиска гел върху трансдюсера.

Прокара го по корема ми докато намери хубава картина.

-    Ето ни! – усмихна се и ми показа малкото бяло петно на екрана, увеличавайки картината. – Както изглежда си едва в петата седмица и плодът се развива изключително добре. Вече започва да се различава и къде е гърбът и къде е коремът.

Погледът ми се беше заковал върху малкото петно, което приличаше на попова лъжичка и усещах как сълзите напираха от очите ми. Това си беше моето малко петно. Малкото петно, което бяхме създали заедно с Юрош.

-    Както знаеш, първият триместър е най-рискован и затова трябва много да се пазиш. Никакво активно спортуване или вдигане на тежко и най-вече стрес. Ако трябва вашите и мъжа ти в кувьоз да те гледат, но трябва да си в извън стресови ситуации. Предполагам това го знаеш още от преди, твоят лекар сигурно ти го е казал още когато ти е открил диагнозата.

Така е. Мишел ми беше казал всичко от-до тогава. По принцип забременяването със СПЯ не беше възможно, но криеше и своите рискове, защото при най-малкото нещо можеш да пометнеш.

-    Ще ти дам личният си номер за всеки случай и ако нещо те притеснява не се колебай да ми позвъниш. Обикновено давам личният си номер на майки в първият триместър, защото както казах той е най-рисков. Това е което мога да ти кажа за днес. Всичко е в нормите и няма поводи за притеснения. Просто както казах, стресовите ситуации трябва да се сведат до минимум.

-    Докторе, аз съм певица. Това е малко непосилно за тази сфера.

-    Ами, ще се наложи да излезеш още от сега в майчинство.- свали ръкавиците си и ги хвърли в кошчето. – Ето, да се избършеш. – подаде ми няколко салфетки и аз избърсах гела от себе си.

Когато си тръгнахме от болницата минаваше три следобед и ръцете ме сърбяха веднага да кажа на Юрош, но се въздържах. Щях да го изненадам на вечеря и щях да приготвя любимото му, а именно свински пържоли на шурна, с гарнитура от печени картофи и сос от сметана и топено сирене. Разбира се, не можех да ги правя като мама, но все пак беше нещо, а за десерт щях да направя от любимата му бисквитена торта, която този път беше от тази на тате. Разликата между тази на тате и тази на мама беше, че мама я правеше с какаови бисквити „Закуска" и слагаше крем ванилия и вътре даже слагаше и нарязан банан докато тази на тати си беше баш бисквитена торта: обикновени бисквити и крем ягода. Дотук. Не че тази на мама не беше хубава, но тази на тате ми беше по-любима. Просто не обичах банан в десерти освен, ако не беше палачинка или аеро гофрета.

Денят мина в доста големи приготовления и разбира се цял ден му пусках съобщения от сорта на: „Вкъщи те чака изненада щом се прибереш." Или нещо по-палаво като „Искам да сложа портокал в устата ти и да смуча докато не потече портокалов сок", от което си спечелих следният отговор „Нямаш си никаква шибана идея какво е около теб да има само мъже и да се разхождаш с опъната палатка. Само да се прибера и ще ти се завие свят."

Юрош се прибра в пет и половина и честно да си призная очаквах да е малко по-весело.

-    Какво има, тигре мой? – ухилих му се щом го видях нацупен. Пльосна се до мен на дивана и изглеждаше уникално сладко със свъсените си вежди. Веднага му се хвърлих на врата и го целунах, а той ми отвърна половинчато.

-    Нервозан съм. – измрънка като малко дете

-    Ммм, защо си нервозан?

-    Цял ден ме дразниш. И очаквах поне да имаш доблестта да ме посрещнеш по прашки. Или без. Най-добре без. И без сутиен. Ммм, тези гърдии. – прехапа устни и сложи ръце върху гърдите ми. Нарочно бях облякла блуза с дълбоко деколте и Юрош не можеше да отдели поглед от гърдите ми.

-    Попампуркай ми го.

-    Какво? – изкикотих се.

-    Обеща ми свирка. Искам свирка. – измрънка.

-    Мило, някой път се чудя аз ли съм бременната или ти. – изкикотих се отново и оставих информацията да потъне. Измънка нещо докато беше зает да се любува на кожата на шията ми и рамената и просто зачаках. Беше ми интересно колко време щеше да му отнеме да осъзнае какво казах.

Както ме целуваше по врата изведнъж и вдигна поглед. Сбръчка вежди и ме изгледа объркано.

-    Какво каза току-що? Кажи ми, че чух правилно, моля те.

-    Trudna sam. – специално проверих в интернет как е бременна на сръбски.

-    Бременна си? Бременна си?! Наистина носиш нашето дете? – очите му бяха кръгли като чинийки и аз единствено кимнах, усмихвайки се. – Мамка му, бременна си! Благодаря ти, господи! Ще си имаме дете. Мамка му, ще си имаме дете! Обичам те, обичам те, обичам те! – и с това сля устните ни.