*Юрош*

- Ванеса?! – изненадата ме напусна едва, когато тя се намери по задник на земята и кретена известен още като Куджо се беше настанил върху нея и я облизаше старателно докато грухтеше. Гошо. Трябваше да се казва Гошо. Всяко прасе се казваше Гошо, а той беше именно това – прасе, даже свиня. Това, което ми направи по-голямо впечатление обаче бяха куфарите до нея. Какво се случваше?

- Не че не се радвам да го видя, обаче би ли ми помогнал малко? Малко ми е трудно да дишам. – затруднението можеше да се чуе в гласа ѝ. По дяволите! Хванах го за нашийника и го издърпах от нея. Той седна и оплези език, а с другата си ръка ѝ помогнах да се изправи. Тя скочи на крака и се изтупа с весело изражение и не можех да не проследя плавните движения на ръцете ѝ, които се плъзгаха по извивките ѝ. Мамка му, усещах как боксерките ми отесняваха. Не че не се радвах да я видя, но какво по дяволите правеше тук?

- Неса, не че не се радвам да те видя, но какво правиш тук и защо си с куфари?

- Живея тук. – сви рамена и влезе вътре с нахакана крачка, влачейки скъпите си куфари зад себе си, а аз можех единствено да мигам на парцали и да затворя вратата след нас.

Какво?! Тя какво? Добре ли чух? Да не ми бяха запушени ушите? Проверих с малкия пръст...Не, добре си бяха. Одеве ги изчистих.

- От кога?

- От когато ти ме покани. – обърна се към мен и ми се усмихна кокетно. Мамка му, ей сега ми изкопа гроба това момиче!

- Точно преди малко.

- Не помня подобно нещо.

- Ох, глупчо...- заряза куфарите и дойде до мен. Защо беше толкова близо до мен? Помощ! Имам нужда от помощ! – Хайде, Рушии. Знаеш че не можеш да ми откажеш. – размаха мигли все едно бяха крила на изящна пеперуда. Не, Юроше, не гледай там! Не! Не, казах! Нее...jebote!

- Нанеси се тук. – мамка му! Проклет да съм и в червата! Защо го направих? Защо се поддадох? Защото бях влюбен. Бях дълбоко и безвъзвратно влюбе. 

- Ооо, не искам да се натрапвам, скъпи, но с радост бих взела гостната. – би могла да вземеш и моето легло и нямаше да имам никакви възражения просто се влюби в мен.

- Неса, не искам да си мислиш че не си добре дошла тук, което повярвай ми е далеч от вярно, но наистина какво правиш тук? Минаха се месеци.

- Скъсах в Николай.

Значи си сама и ще спим под един покрив? Идеално, направо идеално. Чао, аз си отивам в гроба който тя сама, с двете си прекрасни ръце ми изкопа. Беше ми приятно. Ще се видим в някой друг живот.  Нещо да предам на нашите, като се видим с тях? 

- И бих ли могъл да знам защо?

- Защото, амии не знам. Просто нямаше химия. – сви рамене и седна на дивана след като си остави якето на една от табуретките, а след нея и Куджо се плюсна на него и се сгуши в нея.

- А, защо не отиде вкъщи просто?

- И да търпя лекциите от страна на мама и тате как си намирам все тъпаци ли? Да, бе, да. Пък и какво пречи да прекараме малко време заедно? Имаме доста да наваксваме. – оная ми работа, която иска само теб, мамка му! Ей, това пречи. И като заговорихме за патки...по дяволите, Ива!

Заогледах се за телефона си и той разбира се точно в този момент реши да звънне. Това прикова вниманието на Ванеса и тя ме изгледа палаво преди да посегне към телефона ми, който лежеше върху стъклената масичка с екрана нагоре точно в същия момент, в който и аз го направих. Не, не вдигай! Да ми се невиди!

- Ало? Ами, не Юрош в момента го няма, спи понеже е много уморен след дъъългата нощ, която имахме. Нещо да му предам? – Мамка му, ти току-що не каза това! Кълна се, оная ми работа щеше да си пробие път през гащите ми всеки момент. – Не? Ами, добре тогава лека нощ от нас и гледайте да не звъните в следващите два или три часа. Или знаете ли какво? По-добре звъннете направо утре. – имаше ехидна усмивка на устните си и щом затвори ми метна телефона, а аз...аз аз целият се тресях от гняв, за да прикрия факта всъщност че бях възбуден.

- Какво по дяволите беше това?

- Какво? Дойдох ти на гости. Няма да правиш секс с някакви си никаквици докато аз съм тук. Предпочитам да не искам да направя така, че да оглушея. – изгледа ме злобно и раздразнението в гласа й можеше да се усети от километри. Ако не я познавах по-добре, бих казала че ревнува. – Сега би ми помогнал да се настаня или трябва да влача тези куфари пълни с дрехи и бельо сама?

Мамка му! Начинът, по който каза тази дума сякаш ме сграбчи за топките и стисна докато не запулсирам бясно, корема ми не се преви в спазми и не свърших мощно и яростно.

- Ще...ще помогна.

- И аз така си мислех. – ухили се и се изправи. При завъртането си се фръцна и трябваше да мисля за всичко друго, но не и за този перфектен задник. Руло Стефани, градски транспорт, обществени тоалетни, ъъъ....обитавани къщи, ъъъ праскови...Не, не, не, не! Не праскови. Задника ѝ приличаше на праскова. На голяма, гладка, кръгла праскова. Проклет да съм! Това беше подигравка с мен. Тотална подигравка. Какво толкова направих, Господи? Защо ме подлагаш на това мъчение?

- Юроош, хайде искам да се къпя и да си лягам по-бързо! – извика от другия край на коридора и разтърсих глава. Взех куфарите и ги вдигнах от земята за страничните дръжки и се запътих към гостната. Посочих ѝ да отвори вратата и тя го направи и разбира се с моя късмет дори се отри в мен. Това не можеше да бъде реално. Сигурно сънувах. Нямаше как толкова много гадни неща да ми се случат в рамките на няма и час. Не казвам, че идването на Неса беше гадно, но сега нито щях да мога да правя секс щом тя е близо около мен нито пък щях да мога да го правя с нея. Това последното защо изобщо дори го казах никой не знае. Но, това което се опитвам да кажа е, че вече секс освен с някой друг освен с дясната ми ръка. Нищо особено,  просто живота на един двайсет и три годишен мъж. Взех дистанционното, за да пусна климатика но уви без успех. Даже не искаше и да се включи. Мамка му! И сега какво щяхме да правим? Дори и да ѝ дам и три одеала не мислех, че ще ѝ бъде достатъчно.

- Какво има? Не работи ли?

- Не е пускан отдавна, така че си нямам и на идея какво му е. Утре ще звънна да дойдат да го погледнат, а през това време можеш да вземеш моята стая. Аз ще спя на дивана.

- Юрош, не. Аз ще спя на него.

По-скоро бих се прежалил да деля легло с теб отколкото да ти позволя да спиш на дивана, мамка му. Истината беше, че бих дал всичко за да деля легло с нея, но ако деленето включваше плътски удоволствия или поне целувки и ерекцията ми да не ѝ пречеше, защото иначе бях покойник. Ако от сини топки можеше да се умре, то тогава отдавна вече трябваше да съм ритнал камбаната.

- Взимам дивана и точка.

- А, какво пречи да делим легло? Приятелите го правят непрекъснато. – вирна нос и стиснах зъби. И ето пак тази дума. Който я е измислил  спокойно можеше да си го начука. Приятелите може и да го правят непрекъснато, Ванеса но едва ли приятелите се възбуждат, когато мислят един за друг и едва ли си стенат имената докато правят секс с други.

- Дивана, Ванеса. Вземам дивана и точка по въпроса. – казах през стиснати зъби. – Отивам да пооправя и стаята е твоя.

...

По закона на Мърфи, разбира се че щях да се събудя от кратък еротичен сън с нейно участие и сега нямаше заспиване. Не и докато не обуздая звяра между краката ми, нещо което....беше непосилно, когато знаех че тя беше в другата стая. Представях си я гола или в онези сатенени мини-пижами, които обичаше да носи дори и посред зима. И не знайно защо в мислите ми тя в момента правеше същото като мен; опитваше се да се освободи и стенеше името ми докато навън дъжда трещеше, а гръмотевиците и светкавиците раздираха небето. Беше ми горещо. Адски горещо и не знам дали беше от дебелото одеяло или климатика, който бичеше жестоко или беше заради сладкото изкушение, което спеше в съседната стая. Най-вероятно заради всичко.

Но знаейки, че Неса беше едва на няколко метра от мен каквото и да правех не можех да укротя буйната си ерекция.

Бях затворил очи, а ръката ми го беше стиснала здраво и се движеше още по-бясно. Пулсът ми беше учестен, прозрачна течност бълваше от мен сякаш в промишлени количества и бях близо. В мислите ми тя вече беше при мен и не моята, а нейната ръка в момента ме отвеждаше към висините. Устните ни бяха сляти в изгаряща целувка и тя поглъщаше стоновете ми. Отдели се от мен колкото да ме погледне с тези нейни кафяви очи и в тях да видя всичко, което някога съм искал да видя в тях: любов и страст. Прокара устни надолу по шията ми и гърдите. Езика ѝ рисуваше по всяка една плочка на корема ми и през това време ме извади от затвора на бельото. Пое ме в ръка и потрепнах докато ме гледаше нажежено в очите и точно, когато тръгна да обвива тези прекрасни, пухкави устни около мен вратата на стаята ми се тресна и стъпките ѝ се разнесоха по коридора. Мамка му, мамка му, мамка му!

Бързо  се завих плътно със завивките и се опитах да успокоя сърцето си, което още малко щеше да литне през гръдния ми кош. Взе разстоянието до мен на няколко големи крачки и се мушна при мен, което беше от лошо по-лошо. По дяволите!

- Ванеса? – промърморих сънено, за да не си помислеше че съм бил буден. Тогава щеше да стане гаф...особено с ерекцията ми към която тя се притискаше и ми се щеше да отрежа това проклето нещо. Трепереше. Не знам дали от студ или я беше страх от нещо, но сърцето ѝ биеше лудо и се беше свила като ембрион. – Какво има?

- Страх ме е...от гръмотевиците. – зъбите ѝ тракаха. – Юрош, гушни ме, моля те.

Мамка му! Проклет да съм и аз и този неин плах поглед като на сърничка. Това не беше честно! Никак при това. Известно време просто стояхме така, гушнати и обляти в тишина. Единствените звуци бяха ромоленето на дъжда, гръмотевиците и птиците навън. Сърцето и дишането ѝ се бяха успокоили достатъчно, че да заспи и известно време просто я наблюдавах. Беше се сгушила в мен като бебе и главата ѝ лежеше върху гърдите ми, а до нея беше поставила ръката си. Маникюрът ѝ беше дълъг и тъмно червен. Червено....любимият ми цвят. Цвета на страстта, на похотта. Обожавах да усещам допирът ѝ, да усещам ръцете ѝ по мен, единствено ми се щеше тези допири да не бяха без да иска или приятелски. Исках да ме докосва страстно, изучаващо, да търси къде съм най-чувствителен, да търси всяка една ерогенна зона. Но исках невъзможното – знаех това. Беше невъзможно тя да ме погледне с други очи и покажех ли ѝ истинските си чувства аз щях да разруша и това, което имахме сега. А, аз не исках това.

- Обичам те, Руши. – промълви сънено и примлясна, а сърцето ми се сви в гърдите и очите ми се насълзиха. Аз не исках да ме обичаш, Неса. Исках да си влюбена в мен така както аз бях в теб.