Глава 10

*Юрош*


Бях под хипноза. Чувствах се като моряк, който е под въздействието на русалска песен. Навиреното ѝ във въздуха дупе просто крещеше „Сграбчи ме, плесни ме, изяж ме, татенце". И най-лошото? Бях повече от напълно готов да направя всичко това.

-         Може ли масажа да е днес обаче? – изгледа ме изпод миглите си и съвсем лекото поклащане на този така перфектен задник, който така отчаяно исках да яздя, не остана незабелязано от мен. Препотих се. Мамка му! Не е сякаш можех да откажа...щеше да бъде крайно егоистично от моя страна. Все едно да вземеше да ми направи свирка и аз след това да не исках да ѝ върна услугата. Дефакто – нямаше как да се случи. И да не говорим, че нейното котенце беше единственото, което някога съм искал да вкуся. Очите ми едва не изхвръкнаха, когато тя собственоръчно се пресегна и набра потничето си, разкривайки перфектното си, чисто гръбче. Мамка му, бях на път да свърша а дори не ме беше докоснала там долу. Взех шишенцето с олиото и изстисках малко върху кожата ѝ. Метнах го обратно на леглото и върховете на пръстите ми я полазиха нежно, гърбът ѝ се изпъна и я чух да ахва, а аз бях на път да изстена. Това момиче наистина ли си нямаше и на идея какво ми причиняваше? Всъщност, мисля че и да не знаеше, вече знае, като се има на предвид че доказателството беше притиснато в мекото ѝ задниче. Дали го усещаше? Нямаше начин да не го усеща, но тогава защо не реагираше? Всъщност, исках ли тя да реагира? Само, ако беше положително, но едно ми беше странно и то беше как така не бях загубил контрол досега? Защо не бях загубил контрол?

-         Мммм. – наблюдавах как една широка блажена усмивка зае място на устните ѝ. Натиснах нежно с пръсти и тя прехапа устни. По дяволите, исках да целувам и хапя тези устни! – Обмислял ли си някога да станеш масажист? – изгледа ме през рамо с притворени от удоволствие очи и аз се засмях. Това пък сега от къде дойде?

-         Не. Никога. Защо?

-         Страшно много те бива. Ако това с порното не ти се получи, можеш да станеш масажист.

-         Никога не съм искал да се занимавам с това. Беше просто хоби, предполагам. Любопитство към табуто.

-         Кои известни мацки си снимал досега?

-         Това не е разговор, който бих искал да водя с една дама, още по-малко пък с теб, Неса.

-         Защоо? Страх те е да не се разприказвам кой SexBog69 всъщност е? А, междудругото поне да ме беше питал да ти дам идеи за името. Какво е това SexBog69? И също така можеше да запишеш сесията ни, луди гледания щеше да направиш.

-         Неса, нека спрем да говорим за това, моля те. Наслади се на масажа просто.

-         Ами, ако искам един с хепи енд? Аромата на Бейлис леко ме възбужда.

Какво беше това, по дяволите? Задавих се върху глътката въздух, която поех. Чух ли правилно? Тя ебаваше ли се с мен?

-         Руши, шегувах се. – извъртя се по гръб и това беше възможно най-голямата грешка, която можеше да направи. Потничето ѝ беше все още набрано и правеше малко, за да скрие гърдите ѝ и мамка му, не можех да откъсна поглед от тях колкото и просташко за звучеше. Тя, мамка му забеляза това и в краткият момент, в който вдигнах поглед беше, за да я видя как облизва устни и в погледа ѝ избухна нещо непознато. Отметнах един крак и го мушнах между нейните, през цялото време не отделяйки поглед един от друг освен, когато шареха между устните и очите ни; някакъв странен синхрон. Какво се случваше, по дяволите? Не че се оплаквах...

Въздухът около нас се промени - уплътни се с желание и още нещо, нещо много по-тежко и ми пречеше да дишам. Въздухът ми излезе на пресекулки и погали лицето ѝ, както нейният правеше с моето. Протегнах ръка и загладих един кестеняв кичур зад ухото ѝ, но ръката ми остана там и я погалих съвсем леко по вратлето. Тя потрепна и в очите ѝ избухнаха огньове; огньове в най-чистата им женствена форма. Бях пътник, официално вече бях пътник щом наистина обмислях да направя това, което си мислех да направя. Беше ли глупаво? И още как. Щях ли да го направя? И още как. Отново сведох поглед към устните ѝ, които тя разтвори и тя също закова поглед в моите. Приближих се. И тя също се приближи. Устните ни бяха на милиметър разстояние. Мамка му, още малко и щях да ги опитам! Това трябваше да бъде сън. Проклет хубав сън.

В дневната нещо издрънча, а Куджо се разлая на пожар и това ни подейства като отрезвително. Извъртях се от нея като попарен и не можех да повярвам какво бях на път да направя.

-         Мамка му! – Ванеса прокле и се изправи, а Куджо не спираше да лае. – Отивам да видя какво има. – беше всичко, което каза преди да излети от стаята, оставяйки ме сам, надървен до болка, с разтуптяно сърце и желание за самоубийство.


...


След този наш кратък интимен момент вече нищо не беше същото. Хвърляше ми разни погледи, оставяше вратата на банята и стаята си леко открехната и на няколко пъти бях виждал загадки на голото ѝ тяло. Не зная дали беше нарочно или не, но....тук нямах какво да кажа. Нещата между нас бяха коренно различни, нежните докосвания, дори и казаните чисто приятелски „Обичам те" вече бяха по-рядки. И то не, защото се бяхме отчуждили един от друг, а напротив – бяхме по-близки от всякога. Излизахме постоянно заедно, карах я на лекции и я взимах, понеже все още не бях стигнал до колата ѝ колкото и гадно да звучеше. Бях затрупан с работа до козирката и честно казано не можех да бавя клиентите си, за да оправя нейната, пък и имах оправдание да съм постоянно до нея като сянка. Днес бяхме почивка просто защото беше неделя и бяхме решили с компанията ни да излезем някъде на кафе. Алекс не дойде с нас, защото имаше работа с чичо, но Марто, Криси, близнаците, двама колеги Юлиан и Ивелин бяха налице.

-         Ванеске, ти няма ли да изкарваш нещо ново или да започнеш да ходиш по участия? – Адриян не спря да се прави на палячо и както си четеше менюто, тя го погледна изкъсо над него и вирна вежда. Правило номер едно - Никога не наричайте Ванеса „Ванеска" освен, ако не искате да ви надере.

- Скоро, Ади. – натърти на „Ади", знаейки перфектно колко много мрази да бъде наричан така. Майка му обожаваше да го нарича така и не пропускаше възможност да го прави дори до ден днешен.

-         А, не, не, не! Ето за това те обичам. – Зандър се заливаше от смях, а Адриян веднага захапа лимона. – Така е като се правиш на отворен, брат ми.

-         Млъквай, Занди! – Адриян процеди през стиснати зъби, но това не повали Зандър; той просто се изтегна с ръце на тила си и се засмя.

-         Пак звучи по-добре от Ади.

-         Тук ще се съглася. – Неса се разсмя и затвори менюто, което така съсредоточено разглеждаше преди да го остави на масата и се обърна към мен. – Поръчай ми лате и един сок от портокал. Аз ей сега идвам.

-         Добре.

- Хриси, ставай, отиваме до тоалетната. – изкомандори и Криси кимна преди да направи знак на Марто да се отмести, за да мине. Двамата бяха заедно вече от две години, а Криси беше всъщност съученичка на Неса и в момента беше първа година в Софийския със специалност „Начална и предучилищна педагогика". Да, имахме си бъдеща учителка в компанията. Аз се мръднах, за да може да мине и разбира се тя трябваше да подръпне дънките си с висока талия и с това да привлече вниманието ми към него. Все още си спомнях за деня с масажите и колко приканително беше навирено. Мамка му! Исках.Това.Дупе. Исках и котенцето ѝ, и устата ѝ. Но най-вече исках сърцето ѝ. Исках я цялата.

-         Малката дали не си го търси, а? – Юлиян изкоментира и с това лазерният ми поглед се заби в него.

-         Млъквай!

-         Не, сериозно. Не виждаш ли как те гледа или как се държи? Юрош, братле тя те иска. Хайде, пробвай си късмета. Влюбен си в нея от години. И колкото и да не вярвам в подобни неща, та ти толкова луд по нея, че не можеш да функционираш ако тя не е до теб.

-         Братле, наистина трябва да действаш. Сериозно е. Това дойде от устата на брат ми. От тази на Адриян! Разбираш ли колко сериозно е това?

Бяха прави. Всички бяха прави. Наистина нещо между нас се беше променило, но можех ли? Можех ли да ѝ го кажа? Да я помоля за шанс? Ами, ако ме отхвърлеше? Още по-лошо...ами, ако ми се присмееше или кажеше, че съм извратен? Но тя също беше на път да ме целуне онзи ден, това означаваше нещо нали?

-         Млъкни бе, педал. Опитвах се да бъда сериозен.

-         Като изключим простотиите, наистина са прави. И ти го повтарям това от години. Говори с нея, братле. Нямаш какво да губиш.  – Мартин се намеси и зъбите ми задълбаха в долната ми устна. Нямах какво да губя ли? Напротив имах...цяло приятелство...

...

Бийп. Бийп. Бийп.

Ставането в девет сутринта изобщо не беше за всеки, особено когато си си легнал в четири. Спрях алармата на телефона си и със затруднение прогледнах. Тази сутрин времето на вън беше обичайното облачно и слънцето беше като лазер в очите ми.

Полежах няколко минути колкото да се разсъня и се завлачих към банята. Имах нужда от душ, защото миришех на джибре. Ушите все още ми бяха заглъхнали, защото дори не чух че душа беше пуснат и щом влязох в банята застинах на място.

Ей, това вече ми подейства отрезвително. Беше гола, мокра и мамка му, с ръка между краката си. Не знам дали си играеше със себе си или просто се е миела, но това беше едно от най-горещите неща, които някога бях виждал. И ми беше напълно достатъчно, за да разпали огъня на възбудата в мен. Отново бях в транс. Не можех да мръдна от мястото си, а само да я гледам като девственик гола жена за пръв път. Беше толкова красива. Отворих уста, за да го изрека но нищо не излезе от нея. Бях изгубил дар слово. Щях да загубя контрол, ако не изляза скоро от тук; предусещах го. Но защо мамка му, краката ми сякаш бяха залепени за пода?

Гърбът ѝ легна на стената, гърдите ѝ, тези прекрасни кръгли кълба бяха навирени във въздуха и малките розови топчета, стояха набъбнали и горди, беше прехапала устни и изви палеца си на кука, приканвайки ме да се приближа с най-похотливият, най-еротичният поглед, на който беше способна. Загубих разсъдъка си. Всяка една рационална мисъл беше захвърлена зад вратата и единственото нещо в съзнанието ми бе тя, голото ѝ тяло и как я чукам с притиснати към стената гърди.

Вървях към нея бавно и уверено, тя ме гледаше предизвикателно и разтвори крака щом приближих достатъчно, разкривайки ми се напълно. Мамка му, беше перфектна! Обхванах тила ѝ и се загледах в очите ѝ. Там виждаш абсолютно всичко, което някога съм искал да виждам, и този път противоположно на миналия знаех че са истина. В тях бушуваха огньовете на страстта и желанието. Желаеше ме, точно както аз нея.

Нападнах устните ѝ жадно, без да ѝ давам каквото и да било предупреждение и тя не ме избута, а точно напротив - изстена, прокара нокти през скалпа ми и ми отвърна със същата страст. Пред очите ми имаше заря, а в корема си усещах цял зоопарк и с риск да прозвуча като момиче, дори колената ми се подкосиха. Причерняваше ми от възбуда. Езикът ми се плъзна в устатата още в момента, в който го подадох навън и тя разтвори устни покорно. Бързо намерих нейния и го погалих, а тя ме възнагради с чувствена въздишка. Не се бори наравно с мен - Гне остави ме да плячкосам тази гореща, малка устичка и това ме накара да се възбудя дори и още повече.  Оттласна се от стената и с това се отдели от устните ми, но беше все така близо до мен. Ухили ми се предизвикателно и закачи с пръст ластика на боксерките ми.

-         Махни това. Не можеш да се къпеш с тях. – изтегли го и го пусна и ластика ме изшиба по кожата, но не казах нищо; просто я гледах интензивно докато се освобождавах от единствената преграда между телата ни и ги метнах някъде. Щом ме видя тя ахна; членът ми седеше гордо изправен във въздуха и я чакаше. Беше повече от готов за нея.

Шокът бързо я напусна и една широка провокативна усмивка изгря на подпухналите ѝ устни. Надигна се на пръсти и ме целуна отново. Този път нейният език беше този, който искаше достъп и реших да ѝ го предоставя. Ах, това малко порочно езиче.

Плъзна ръка по тялото ми и целият настръхнах, а когато започна да приближава членът ми едва не избухнах тук и сега. Имах чувството, че само едно докосване от нея щеше да ми е нужно, за да достигна кулминацията си. А, това щеше да е жалко.

Отдръпна се от мен само и само, за да наплюнчи ръката си и да я обвие около мен. Мамка му!

-         Неса? – погледнах я въпросително и тя просто ми се усмихна кокетно преди да ме целуне отново. По дяволите! Не, не, официално вече не бях пътник, ами следващото. Изсъсках от удоволоствие и се отдъпнах от нея колкото да заровя лице в шията ѝ и да прокарам език по гладката ѝ кожа. Тя изстена, но не спря с движенията си. Движеше ръка нагоре-надолу и с всяко едно изпомпване бях все по-близо, разбира се преди тя да избута лицето ми от там и да се заеме със същото.

Езикът ѝ описваше нежни осморки по шията ми и слизаше все по-надолу и по надолу. О, jеbi sve što je svijeto! (Майната му на всичко, що е свещено). Изцъклих се когато падна на колене пред мен и отново ме пое в ръката си и езичето ѝ се стрелна навън, като разбира се не откъсваше поглед от мен. С мен бе свършено.

Обходи старателно главичката и ствола ми и аз вече не можех да сдържам звуците си на удоволствие. Прехапа устни изкусително преди да ги обвие около главичката ми и засмука.

-         О, jebote! – опрях длан върху стената, а в другата събрах мократа ѝ коса. (О, мамка му!) Тя се надигна съвсем леко и започна да поема повече, но стигна едва до средата, когато започна да се дави. – О, Неса! Не спирай, зайо. Моля те, не спирай. Тя ме погледна с насълзени, но страстни очи и се опита да поеме още малко, ала отново започна да се дави.

Обхванах я леко за врата и отделих устата ѝ от себе си.

-         Не се насилвай, зайо. – уверих я и чак сега и в очите ѝ проблесна нотка срам. Как беше възможно в един момент да бъде малко секс котенце, а в другия срамежлива? По дяволите, това момиче щеше да ме побърка. – О, о, мамка му Ванеса! – проклех щом отново обви устни около мен и ме засмука. Причерня ми пред очите, а стомахът ми се сви на възли. Да я гледам с обвити около члена ми устни и ръце беше една от най-големите ми фантазии и сега тя взе че се сбъдна. И по дяволите, не зная за кой път го казвам, но беше превъзходно!

Бях близо. Толкова близо, че вече вкусвах оргазма си. Едната ѝ ръка се заигра с топките ми и това вече беше краят за мен. Опитах се да я избутам от себе си, защото не знаех как ще реагира ако вземех да свърша в устата ѝ или пък някъде по тялото ѝ, но тя не помръдна. О, мамка му!

- Несааа!– изревах името ѝ щом мехура се спука. Избълвах всичко в устата ѝ, а тя ме гледашенажежено и приемаше каквото можеше, а останалото се стичаше по брадичката ѝ. Тя отдели устни от мен и се изправи, но ръката ѝ все още беше около члена ми и го галеше нежно. По дяволите, трябваше да я целуна, трябваше и да я имам тук и сега. Нито секунда по-късно.

Все още бях замаян от оргазма си, но желанието да я имам бе по-силно от всичко. Тя беше моето момиче и щях да си я взема. Слях устните ни жадно и настойчиво, без изобщо да ми пука че досега са били върху члена ми. Никога нямаше да се уморя да я цжелувам, все пак тя беше единствената и нейнитре целувки бяха толкова сладки; като мед, а аз обичах мед. Обичах и нея. Повечето от всичко. Тя изстена и се залепи плътно до мен, езикът ми отново плячкоса устата ѝ и я бутнах под душа. 

Обърнах я с гръб към мен и зацелувах тила и раменете ѝ. Тя наклони глава покорно на страна, предоставяйки ми повече място и за награда я гризнах за меката част на ухото.

- Юрошш...- беше запъхтяна, но тази въздишка беше пропита с желание. Притискаше бедрата си едно в друго, но веднага ги разделих и пъхнах ръка между тях. Беше като водопад! Беше напълно и неистово подгизнала. О, Божичко това момиче щеше да ме довърши! Исках да я вкуся. Отчаяно исках да я вкуся, но щеше да бъде друг път, сега просто исках в нея. И тя го искаше също, знаех това.

Не ми отне много, за да го вдигна отново, но когато го направих бях по-твърд от всякога и напълно готов за нея. Щях да я побъркам. Жалко само, че нямах гума под ръка и можех единствено и само да се моля тя да беше умно момиче и да е на хапчета. Не отделях устни от шията ѝ, пръстите ми все така дразнеха малкото ѝ кълбенце, достатънчо силно, за да ме усеща, но и достатъчно за да свърши. Исках да свършим заедно, да свърши около мен. Свободната ми ръка изчезна между телата ни, обхванах члена си и го поднесох към влагата ѝ. Отрих се няколко пъти в нея и тя просто замръзна.

- Юрош, не...

Въздухът се промени. Цялата пропита със страст атмосфера си отиде толкова бързо колкото беше и дошла и когато видях какво бях на път да направя ми се прийска да си разбия главата в стената. По дяволите, бях такъв глупак! Наистина ли си мислех, че тя ще ми пусне? Трябваше да се махнa от тук. И то веднага!

Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top