XVIII
И аз я завъртях,
предизвиквайки роклята от звездна светлина, която бе облякла,
да се издигне към небето.
Високо,
високо,
високо
докато очите ѝ
не срещнаха очите ми.
И в миг,
всичко останало
изчезна.
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top
И аз я завъртях,
предизвиквайки роклята от звездна светлина, която бе облякла,
да се издигне към небето.
Високо,
високо,
високо
докато очите ѝ
не срещнаха очите ми.
И в миг,
всичко останало
изчезна.
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top