Взираше се в очите на тази непозната,
в очите, които някога бяха нейни и не разбираше как е възможно.
Въпреки че проследяваше всяка извивка, всяко трепване, всеки отблясък.. това далеч не бяха невинните детски очи, които толкова много обичаше.
Не.
Тези бяха тъмни. Студени.
Бездушни.
Бяха познали тъгата и несправедливостта на света. Бяха попили покварата му.
Капка по капка, ден след ден.. бяха я изпили до дъно.
И сега страдаха.
Горяха в адски пламъци и молеха за прошка.
Бленуваха спасение.
Ден и нощ се молеха за мислост.

Но всички грешници трябваше да бъдат наказани.