Лъжата бе достойна за уважение,
а истината тънеше в забвение.
Загубихме човешкия си лик,
пропаднахме в тишината за един миг.

Вече не бяхме хора, а чудовища.
Вече не чувствахме, а бродехме.
Не виждахме светлината и света,
не знаехме кога, но в тъмнината скочихме.

Сега търсим изход от собствените си тела,
роби на уморените съзнания -
станахме зверски създания,
ухаещи на сутрешна мъгла.

Поука от собствените си действия не взехме,
а продължихме смърт да сеем.
Поробихме всеки, който ни се опълчи,
сега дори мъртвият в гроба мълчи.

А някога много отдавна се зарекохме хората да пазим,
но клетвата с кръв нарушихме.
Не успяхме дори себе си да опазим,
когато толкова много животи разрушихме.

Сега не остана нищо след нас -
само кости и кървав прах.
Умиращият изпраща ни със злобен смях.
Кога успяхме да се превърнем в смъртта?

Самите ние си станахме врагове,
изпращаме поредния невинен човек.
Ние сме създания на мрака,
орисани да бродим в лъжа.