С кървави сълзи вървим.
Вървим и гробно мълчим.
Тихите слова в нощта шептим.
Шептим как не можем да победим.

Някой спира ни и пита
накъде отиваме в тоз час.
Отиваме, обгърнати в прах
да посрещаме смъртта.

Глупци наричат ни и с право.
Но кой по-глупав е - този,
който стои и подчинява се охотно
или този, който гърдите посреща със желязо?

Слушали сме много клевети,
болезнени, скръбни, морни,
но крачим ний към дните светли
и кътаме мечтите свидни.

Отзвукът от битката е тъй далеч,
напомня по-скоро на песен,
Песен за невиждана сеч,
където брат върви към мен.

И срещаме очи познати, древни
на приятел стар и верен.
Но пронизваме сърца
и падаме в кървава земя.

И кой по-глупав е? - този,
който стои вкъщи пред олтара
и моли се за свята вяра. Или
този, който бори се за правда?