Уморени крила влачат се безспир,
без посока сред невластващ мир.
Не могат те да полетят към небето,
защото държи ги на земята морето.

Морето от тъга и злоба обща,
където злостта е на хората присъща.
Искат те да се освободят,
но знаят, че отново ще ги приковат.

Затова те пречупени са по своята ос,
нямат желание за живот.
Вървят унило сред тълпата бледна,
чудят се как стигнаха до тази картина ледна.

Мъчно им е да гледат този жалък погром,
където братът убива брата за един грош.
Защо всичко трябва да е със злоба пропито?
Защо трябва всичко да е толкова мрачно и изгнило?

Да, те виждат светлината в края на тунела,
вярват, че има спасение и надежда крехка.
Вярват, че светът може да се промени,
стига човечеството да спре да руши.

Но крилата им ще си останат пречупени,
когато хората са такива неразумници.
И така ще си вървят унило сред тълпата,
чакайки момента на пълна разруха.

Но им се иска хората поне да се осъзнаят,
но те създадени са да тънат в мизерия.
Кога ще има от пороците освобождение?
Когато човечеството разбере собствените си тежки деяния.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Отново да ви пожелая Весела Коледа. Много усмивки, щастие късмет. Да се наядете на корем. Много подаръци и хубави моменти.