Небето сипе се върху ни,
докато гоним се като луди хуни.
Дъждът превръща пътя във река,
която напомня на една подгизнала душа.

Всеки ден и час те гоня,
все в дъжда проливен, тъмен.
И никога не мога да те стигна,
колкото и бързо аз да тичам.

Истина е, че очите ти дори веднъж не съм зърнал,
виждам само силуета ти на фона на сивото небе.
Но в сънищата си устните ти безброй пъти съм целувал,
докато тялото ти държа до отмалялото си сърце.

Светкавици трещят, кучетата вият,
а аз бягам през потопа силен.
Не чувствам сърцето си да бие,
когато гледам те да бягаш надалече.

Но няма да се откажа от теб сега,
не и когато мога да те имам.
Но много ми се иска да спреш да бягаш,
за да мога поне веднъж лицето ти да видя.

Настигам те на прага на личностна война,
обръщам те, разкривайки човека зад лика.
Целувам те с цялата си горчивина.
О, колко хубаво е, че не си мираж.

Устните ти са ледени от дъжда,
усещам плахостта във тях.
Но желанието ми е по-силно от това,
по-изгарящо от студената ти кожа.

Господи, толкова грях и плам в една целувка.
Толкова чувства на провал и разруха.
Сякаш толкова години този мъж съм търсил,
неговите устни, неговата душа съм дирил.

Порой изсипва се върху телата ни изтръпнали,
докато свързваме устни пламенни.
За пръв изпитах студ и огън,
за пръв път почувствах се поробен.