И когато рухнеш на земята
и няма светлина в тунела,
знай, че аз съм винаги до теб,
да те пазя от огъня злочест.

И когато нямаш сили за живот,
когато сломен си от вечния хомот,
аз ще бъда до теб да те прегърна,
в твоя сянка ще се аз превърна.

И небето, разкъсано и тъжно,
своите сълзи върху прахта разпръсква.
И твоите сълзи неговите отразява,
вървиш сред хората със сърцето кухо.

Но дори когато светът своя цвят загуби,
когато не виждаш смисъл в това да дишаш,
не похабявай себе си заради други,
недей своя живот на вятъра да хвърлиш.

Иска ми се да теб бях спасил,
за да не гледам тъжните ти мъртви очи.
Но този път ужасно закъснях,
което никога няма да си простя.