Душата скърби.
Душата души.
Няма разбирателство,
а само сълзи.
Няма приятелство,
а единствено скандали.

Боли.
Сърцето тупти.
Яростно.
Срещу гърдите ми.
Диво.
Напомняйки ми
за провалите ми.

Наранена съм.
Но така трябва.
Плача.
Защото греша.
Страдам,
защото съдбата е такава.

Няма ден и нощ
без болка.
Няма секунда и минута
без себеомраза.
Сърцето боли,
защото душата греши.

Наранявам
и съм наранена.
Беснея.
Но срещу мен - само апатия.
Копнея
за мир и разбирателство.
Желая
да започна отначало.

Но мъката
няма
начало и край.
Тя не почва
и свършва,
а просто съществува.

Но страданието
е всеизвестен факт,
който
настоящето ми руши,
а мен самата
просто гори
и пръсти в плътта
впива.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Малко мрачно начало на празниците, но въпреки това ви пожелавам много здраве, щастие и късмет. И дано откриете много подаръци под елхата. Весела Коледа!