Човекът осъден е да бъде роб,
да броди сред скъпоценности и разкош.
Това е неговата орис зла,
неговата мечтана свобода.

Роби сме на материалните блага,
ламптим за злато и пара.
Към тях цял живот се стремим,
покварени сме от това да бъдем велики.

Но във величието няма щастие, любов,
няма онези мечтани закрила и покров.
Бродиш като призрак сред живи тела.
Няма измъкване от цикъла на поквара.

Но въпреки това искаш все повече и повече,
докато не достигнеш златния връх.
Искаш да си обграден от величие,
защото иначе как ще затъпиш гласа си пръв?

В главата ти се борят личности различни,
искат да вземат и последните ти сили.
Дупката във теб расте,
ти си едно изгубено дете.

Хвърляш по стената предмети скъпи,
подменяш мебелите стари.
Но единственото, което не можеш да промениш,
си единствено и само ти.