Дупката в сърцето ми расте пропорционално,
давя се в морето емоционално.
Искам тази дилема някога да свърши,
желая някой живота ми да прекърши.

Къде отидете си светлината извечна?
Кога отказах се в този капан въвлечена?
Един безкраен цикъл на страдание и мъка,
една крива на плач и несполучлива промяна.

Искам срещу себе си да се боря,
да изляза победител, а не да се моря.
Желая всичко в един миг да приключи,
да знам, че няма да има повече сълзи.

Но колелото се завърта страшно
и връща ме към миналото прашно,
когато двамата с теб играхме и се смяхме.
Когато животът беше доверие, а не страдание.

Искам да се върна към безгрижното ни щастие,
което изместено е в момента от нещастие.
Да усетя слънчевите лъчи по кожата си,
а не на смъртта студените коси.

Но за мен заляза всякаква надежда,
не остава време дъх да си поема.
Твоето обидно отношение е причината
да не мога да затворя тази страница от книгата.