Разби ми сърцето,
хвърли го в морето.
Счупена на части,
разкривена от всичките кръговрати.
Будя се посред нощ,
искам да викам за помощ.
Вик, заседнал в тъмата,
горчилка, прерязала сълзата.

Кървави линии в безкрай,
въртя се в тъмен рай.
Сълзи мокрят лицето,
отказват ме от небитието.
Болка, заседнала в гърдите,
прогаря мечтите.
Изкуствена усмивка на уста,
това е нашата съдба.

Писъци в чист вид
крещят из ума разбит.
Отново върти се всичко на каданс -
къде попаднах аз?
Глух писък излиза из мъртви уста,
съзли, пропити с много тъга.
Любовта е жестока игра,
чувствам се сама.

Пропадам в безкрая.
Това ли е раят? -
тъга, болка, самота -
така ли свършва нашата история?
Сухо гърло, забравен ум,
направи ме на пълен шут.
Това е непоносима гротеска,
твоята любима насмешка.

Лутам се из чернотата,
търся светлината.
Ти загаси моя пламък,
остави ме да страдам.
Обичта болка е,
непоносима отрова е.
Но ще нося белега с твойто име,
докато задухът не престане.