Заглуши ме с твоите ридания,
върни ме към нашата, малка война.
Искам отново да те държа в ръцете си,
след като вече няма думи между нас.

Тишината ще бъде нашият очевидец,
ще ни слуша как слова мълвим.
Ще запомни тъгата в думите ни,
ще направи сърцата ни на дупки като молец.

Много пъти се разделяхме, за да се срещнем пак.
И с всяко събиране изтощавахме
своите сърца.
Вече нямаме сили да се борим
и заедно трудностите да надвием.

Затова тишината ще ни слуша безмълвно как ридаем,
как сърцата ни се късат в нощта.
Но този път няма да те държа в обятията си,
а ти няма да милваш моите ръце.