И тъмата никога не е била толкова черна,
а целувката им толкова гореща.
Две търсещи тела,
две уморени сърца.

И всичко слива се в едно,
превръща се в огнено петно.
Изпелява всичко, руши и създава.
Със своята непонятна магия покорява.

И тези две души, мистерия и половина,
срещат се по тоз извечен път.
Не знаят какво могат да си кажат,
а може би вече не се и налага.

Мисълта им говори вместо тях,
едни срещу други изправя.
Ум срещу ум, сърце срещу сърце.
Всичко е едва доловимо трепване.

Дъхът им е намагнитено пространство
на криви и немислими дъги.
Знаят, че преди са се срещали на същото това място,
където сега наричат "преди".

Но вече няма болка, няма любов,
всичко е една произволна заблуда
Пропадат в нея, поредната черна дупка.
И откриват в нея само изход суров.

Докосват се, но може би не със сърце.
Искат се, но "Край", казват самите те.
"Преди" не е равнозначно на сега
и те се разделят със сумати тъга.