Свят студен.
Блед.
Безсмъртен,
изпълнен с копнеж.
Насред него
виждам теб,
себе си и
загубените ни
надежди,
отразени
в едно празно
огледало.

То ни събира
и разделя.
Свързва
и пречупва.
Искам да те докосна
и въпреки това не мога.
Желая да те усетя,
но огледалото не дава.

Имах шанс
и го пропилях.
Можех да те имам,
но не пожелах.
Сега,
когато те искам,
не мога да те имам.
Остава ми
само да гледам
очите ти,
изпълнени с тъга,
погубени от неверността.

Затова ти казвам
последно "сбогом"
и целувам
празното огледало.
Целуни ме и ти
на прощаване.
Кажи ми,
че ще ме носиш
някъде
в сърцето си.
Просто да знам,
че следата,
оставена от мен
няма да изчезне за ден.