Понасям се върху стрела от ярост,
движейки се с неопределена скорост.
Искам крайната си цел да достигна,
врага си най-сетне да убия.

Но колкото и да съм устремена аз,
крайната цел остава все така далечна.
И никога стрелата врага не убива,
никога до отмъщение не достигам.

Но усещам вятърът да пее наш'та песен,
чувам я тихо като камбанен звън.
Толкова ясна, красива - мелодия и сън,
невъобразимо състояние на безтленост и смърт.

Сърцето ми само тялото предава,
ръката затреперва, а очите проридават.
Как не успях някъде да те погреба,
когато ти си изменник на духа?

Как да те избия от главата си,
когато врагът пред моите очи си ти?
Един срещу друг заставаме на бойното поле,
коварни сме, празни - лице срещу лице.

Вятърът носи песента ни на раздор,
усещам как това ще е последният ни двубой.
Ти си моят последен враг и стон.
Моят пристан и любим заслон.