Милиони причини имахме
и за тях като котва се хванахме.
Избрахме лесния път,
излязохме от уютния кът.

Трябваше ни само една кавга,
която бързо прерастна в пожар.
Имахме прекрасен дар,
но обхвана го непрогледен мрак.

Извинение за грешките намирахме,
прах в очите си турихме.
Самозаблудата се превърна в сладък грях.
О, скъпи, защо потънахме в този гъст страх.

Настъпи ера на лед, мраз,
не виждах любовта от толкова сняг.
Нямаше огън, който всичко да разпали.
Нямаше как от тази бавна смърт да се избавим.

И все пак "сбогом" не успяхме да си кажем,
но гледахме как любовта ни очите маже.
Обичта си вече бе отишла,
вече бе настъпила абсолютна зима.