Колко хубава си ти с корона от есенни листа,
с перелина от нежна красота
и було от леко загатната усмивка.
Караш сърцето ми като мустанг да препуска
и да искам в живота си да те имам.

Ти си толкова невинна, неземна като картина,
тъмните ти очи навсякъде диря,
за да мога поне веднъж в тях да потъна.
Искам да те зърна на слънчева светлина,
когато в черната ти коса блести радостта.

Но истината е, че ни делят няколко свята разстояние,
в този ми живот ти си на върха,
а аз просто съм поредният слуга.
Мога само отдалеч да те гледам,
защото и да искам да те докосна, ти си забранена.

Но не мога да забравя нежната ти красота,
толкова изкусна, вплетена в едно дете.
Ти си картина от разнородни цветове,
извадена от палитрата на боговете,
сътворена от нежността на хиляди ръце.

Ти си едно невинно цвете,
за което сърцето ми диво бие.
Ти си моята малка принцеса,
която маргаритки обича да събира
и в косата си тях да сплита.

Дирих те толкова много животи
и сега най-сетне те намерих.
Не мога да си позволя да те загубя,
не и когато те намерих
и себе си в теб искам да открия.

Няма как тези очи да забравя,
два свята на радост и поквара.
Сигурен съм, че към себе си винаги ще ме придърпваш.
Но имам грешки от минал живот да изплащам,
когато в моите ръце, пронизана в гърдите, ти издъхна.