Времето жестоко отминава,
със своята ръка не жали.
Но аз стоя млад противно на всички закони,
търся смисъла на живота.

Всичко покрай мен се мени,
епоха след епоха, народ след народ.
И колкото повече гледам от страни този живот,
толкова повече копнея смъртта да ме сполети.

Но годините минават като на каданс,
това е просто един безполезен фарс.
Няма спиране, няма бутон за изключване.
Часовникът тиктака, няма измъкване.

Това е моята вечна клетка от плът и кръв,
създаден съм сам по земята да бродя.
Човек след човек пред мен умира,
кажи ми, има ли в това смисъл или облага?

Всичко става еднотипно,
слънцето жули ме унило.
Двете с него останахме
да се гоним зиме и лете.

Крачка след крачка по земята прашна,
стъпка след стъпка върху живота кратък.
Отива си всичко без време и знак,
само аз останах да стоя прав.