Нека паднем главоломно,
Нека осъзнаем реалността.
Животът е едно колело,
а ние сме пешки на черно-бяла дъска.

Кой ни дърпа конците тогава?
Кой ни съдбата предопределя?
Вървим по пътя предначертан,
следваме измамен блян.

Опитваме се себе си да разберем,
мислите си с истина да разредим.
Искаме само напред да гледаме,
но миналото следва ни по петите.

Копнеж след копнеж се редят,
грехове безброй се натрупват.
Иска ни се оковите да свалим.
Но как сваляш себе си, кажи?

Няма как да избягаш, това е,
защото смъртта никак не се мае.
Единственото решение е да извадиш сърцето,
което вече на земята лежи бездиханно.