Падаш от колелото на живота,
стремглаво към точката без изход.
Искаш за последен път да видиш цената,
която плати за този тежък поход.

Но сълзите и болката в гърдите нямат цена,
нямат описание, нямат равнина.
Те са индивидуални, различни, специфични,
за всяка душа морално непривични.

Но в този момент на нездравословно падане,
когато болката е само на сантиметър разстояние,
осъзнаваш, че всичко било е фарс,
защото лъжата винаги ни е била компас.

Водеше ни към същността ни първа,
караше ни да погледнем зад тъмата.
Но искахме да грабим от човечността,
докато имахме този сладък шанс.

Бях наивна да повярвам на думите ти сладки,
че цял живот ще го караме на приказки сладки.
Но исках да вярвам в нашата връзка крехка,
която оказа се крайната ми отсечка.

Трябваше по-рано да прозра,
че лъгахме се за сметка на радостта.
Лъжа след лъжа - поредната ни грешка,
която оказа се моята най-остра болежка.

Сега ме очаква единствено сблъсъка с твърдата земя,
очаквам просто да се приземя.
Чернотата и тъгата никога не са били толкова сладки,
а твоите последни слова толкова нетрайни.