Любовта превръща се в измама,
добротата е новата забрана.
Злостта на преден план излиза,
човекът остава картина скрита.

Искаш платното да оцветиш,
но цветове избледняват.
Искаш към светлината да вървиш,
но нещо дърпа те назад.

Неизказани слова на гърлото засядат,
стари спомени отново се завръщат.
Потропваш с крак, чакащ завета,
но това е поредната ти грешка.

Чужди ръце около гърлото се затягат,
душат, от живота вземат.
Докога ще стискат?
Докога толкова много ще изискват?

Желаеш да вкусиш от свободата,
да видиш на живота красотата.
Но тъмният небосвод крепи се над теб -
о, мое горчиво дете.

И на живота стария хомот ще търпим,
ще бродим зли, немили-недраги.
Ще бъдем забравени, незнайни,
докато плетем поредните тайни омайни.

Е, кое взема ти душата? - тайната или разврата.
Кое прави те човек? - доброто или злината.
Докога в този обречен кръг ще се въртим?
Докога ще се лъжем, че в правилната посока вървим?

Но вече значение няма, когато човекът избледнява.
Няма спасение, когато душата я няма.
Всички се предадохме на злата си страна,
остана само мрак с изгубена светлина.