Звездите своя път чертаят,
небосклона в кърваво обагрят.
А ние двамата със теб седим
и съзвездия броим.

И една подир друга, всяка звезда замира,
душата ми бавно в забрава погива.
Каква магия ми направи?
Защо в златна клетка ме заточи?

Кой е роб и кой господар,
трудно мога да посоча.
Казваш ми, че това е дар.
Но не виждам в златото облага.

Целуваш ме все със същата страст,
но не усещаш, че вече различна съм аз.
Няма вече привличане между нас,
а само една дяволска паст.

Тя отваря се широко, зинала в безкраен вик.
И това проточва се безкрайно, един кървав миг.
И знам, че вечно ще ме държиш до себе си,
защото от мен обсебен си.

И гледам живота през решетките на твойта кула.
А душата ми сама тялото изоставя.
Иска ми се да разцъфтя,
но животът има си своята тежка цена.