Твоята милувка е дъх в зимен ден,
обичам да те гледам все така зелен.
Цъфтиш като слънчоглед пред мен,
о, мой, любими, Пелен.

Очите ти са светли като морето,
зелени като полето.
В очите ти аз виждам смирение и плахост.
О, как не мога да се наситя на красивата ти младост.

Знам, че вкарах те в грях, чужд и смъртоносен,
толкова гаден, непоносим и отровен.
Ще мъкнем теглото от грешките си цял живот,
а моята душа ще умира бавно в своя покров.

И дори днес мога да усетя ръката ти в моята,
онази усмивка, широка и дяволска.
Заради мен умря, унизен и изгорен на клада,
о, Пелен, моя душа, моя поквара.

В сърцето си ми ти издълбан,
записан някъде във вечността.
Никога няма да забравя усмивката ти млада.
Нито пък милувката ти плаха.

Искам да забравя какво зло ти сторих,
колко бързо живота у теб погубих.
Но ще те помня с чистата душа,
непорочна като капка роса.