Затвори очи, мили мой,
кажи ми какво е чувство да си в затвор?
Стените приближават се опасно,
това е моето наказание страшно.

Всичко свива се до болезнена самота,
сърцето ми прескача един такт.
Умората надвиснала като мрачен облак,
душата скимти и не иска повече да вижда мрака.

Гротескността превръща се във жал,
от устните ми отронва се печал.
Съзнанието вече погажда ми номера,
не виждам разликата между болката и милостта.

Удар след удар все повече продавам,
стон след стон душата ми на камък става.
В мен всичко свива се болезнено,
о, Боже, о мое наказание извечно.

Душата копнее да напусне своя затвор,
да прекърши решетките, да полети из синия простор.
Но глъхне тя със всеки ден,
умира духът ѝ очернен.

И така стоим двете с нея между четирите стени сиви,
гледаме резките, надеждите свидни.
Времето връхлита ни със своя свят,
но така и не успях от този да избягам.