Преходни сме ние като души,
но това не ни пречи да бъдем само аз и ти.
Заковани сме със сърца във вечността -
аз и ти, безконечните слънце и луна.

Търсим се всеки ден сред сенките на тълпата,
искаме отчаяно сърца да слепим.
Но между нас се намърдват няколко свята.
Няма да успеем в тази вселена да се доближим.

Желанието ни никога няма да утихне,
в душите ни гореща жар тлее.
Твоята любов ме със стрела пробожда.
О, тази съдба е лоша, тъй жестока.

Но съм съгласен и цял живот да бягам,
стига да знам, че все някога ще те стигна.
Защото независимо колко свята ни делят,
ние винаги ще се търсим през деня.

Все някога ще се срещнем по средата на никъде и някъде,
ще си кажем заветното:"Обичам те!".
Защото ние сме безконечните слънце и луна,
които са вписани някъде във вечността.