Самата невинност беше ти, сладка и забранена.
Моето всекидневие изпълваше
и ме правеше щастлив,
докато те гледах в кафявите очи.

Едно такова същество, засмяно и ведро
винаги с усмивка на лице,
която не само мен топлеше,
но и цялото население в малкото ни градче.

Не можех поглед от теб да откъсна,
защото беше толкова сладка и миловидна картина.
Нещо в гърдите ми отново трепна
и знаех, че отново сам ще се затворя в клетка.

Знаех, че по мен няма да си паднеш,
защото си беше харесал едно момиче.
Но и тогава знаех, че те обичам
от първия поглед, случаен.

Не знаех какво да правя, бях объркан.
Много исках в своите прегръдки да те държа,
да те целувам от тук до безкрайността.
Защото сърцето ми туптеше за твоята милувка.

И двамата се срещнахме в конюшната,
само смътен поглед разменихме.
Но да стоя толкова близо до теб ме убиваше,
мое любимо цвете.

И всеки ден те виждах там,
изкарваше коня си за разходка.
И всеки ден плачех тихо,
защото сърцето ми бе от скръб пропито.

И един ден не издържах да те гледам отдалеч,
целунах те, въпреки че беше грешно.
Но сърцето ми твърде много те желаеше,
искаше да вкуси от състоянието ти плахо.

Отблъсна ме, с което повече ме нарани.
Затова избягах от теб, за да роня кървави сълзи.
Обичах те по някаква странна причина
и въпреки това не можех да те имам.

Тръгнах си от този град,
просто, за да те оставя на мира.
Но времето мина и след години случайно през този град минах,
за да науча, че отдавна си мъртъв.

Моята любов към теб никога не спира да кипи,
защото те обичам със сетни сили.
Няма обаче да си простя,
че заради мен умря.