Трудно се прощава,
на душата грешна вяра.
Но ми се иска да мога да те забравя,
на сърцето лоша мяра.

Вървя смирен през парка сив,
гледам през поглед размит.
Въздишам през грозен хрип,
докато следва ме демон сит.

Смее ми се той в лицето,
обелил устни в мръсна гримаса.
Хили се гадно, мазно
с черна дупка в сърцето.

Поглеждам надолу и осъзнавам,
че в гърдите ми дупка зее.
Поглеждам демона усмихнат,
който сърцето ми държи в ръце си.

Искам да тръгна след него,
но може би така най-добре е.
Да бяга(ш) от мене е лесно.
Но по-трудно е сърцето ми след теб да оцелее.