Нека потъна в измама,
в една красива забрава.
Душата ми изпий,
сила да не ми остане дори.

Всеки ден с теб е мъчение,
разтапяш моето съществуване.
Усещам как се задушавам.
А дали това не е поредната невяра?

Но не спирам да се връщам при теб,
там където най не искам да бъда,
но там където сърцето обвивка слага,
а неверността жлъчно зрее.

Този плод ме поглъща,
живота ми прояжда.
Но те искам като огън,
искам от мен да не остане помен.

И всеки ден се удължава,
примка на врата си слагам.
Затягам повече и повече,
с мисълта задухът да изчезне.

Знам, че вече си ме погубил ти,
лежа в собствените си руини.
Разтварям се като мак,
гледайки как всичко стана на прах.

Но все още съм тук,
на живота напук.
Задуши ме с лъжливи думи,
убеди ме, че всичко е просто един миг.

Залъжи ме, че няма да боли.
Че ще спреш да ме нараняваш ти.
Но това е моята най-бедствена делюзия,
на живота голямата мизерия.