Животът играе си със нас,
прави ни за смях.
А ние все така дълбоко го обичаме,
като божество небесно го почитаме.

Колкото и той да ни предава,
колкото и пъти върху земята да ни хвърля.
Ние все така пламенно ще го обичаме,
в обещание ще му се вричаме.

Защото истината е, че ръка за ръка със него вървим,
че накъдето и да отидем, ще ни следва като дим.
Свързани сме с него чрез строга клетва,
която няма разруха, няма опека.

Това е нашият мним договор, сключен от самото ни раждане.
Това е неписаният ни закон, заключен в нашето настояще.
Ще го носим, докато умрем,
докато животът не ни предаде.

И въпреки че доста наранени и очукани от битката излизаме.
И въпреки че общ език между себе си и живота не откриваме.
Той ни прави истински и цели,
прави ни съзнателни и живи.

Не можем да го мразим, когато той надежда ни вдъхва.
Не можем да го излъжем, когато той е истината ни първа.
Но можем с тяло и душа да му се отдадем,
да паднем в празните му ръце.