Толкова жесток, ала толкова красив.
Ти си моето грехопадение, мило мое отражение.
Колкото и да искам да те мразя, сърцето ми не дава.
Защото в твоите очи с всеки ден все повече пропадам.

Чувствам се увързан за твоята душа,
притегля ме тя към греха познат.
И ми харесва към мрака аз да гледам.
О, красив си ти, лош, ала притяглящ.

Не виждам нищо лошо в това
да искам да те целуна,
когато сърцето ми тази страховита песен пее
и тананика за смърт и заколение.

И двамата с теб се завъртаме в танц смъртоносен,
който носи ни по брега лъжовен.
Ти и аз, аз и ти, свързани за вечни времена.
Кажи, как да не обичаш ти греха?