Животът ми се свежда до теб,
търся те из тълпата, о моя луна.
Искам отново устните ти да целуна,
да усетя дъха ти по мен.

В шоколадовите ти коси пръсти аз да впия,
канелените ти очи още веднъж да видя.
Искам отново да усетя кожата ти по моята,
как двамата се сливаме на лунна светлина.

О, толкова магия, толкова нечута страст,
къде изчезна, моя магия, с твойта власт?
Къде загуби се из необятните съзвездия,
отнемайки и последните ми живи намерения?

Защо си тръгна толкова рано от мен?
Защо остави ме сам в този непоносим плен?
По цял ден само за теб копнея,
чудя се кога отново ще мога да те видя.

Но аз не принадлежа към този свят,
роден съм под една нещастна звезда.
Но тайно се надявам аз,
че някога при теб ще спра.