Ранена е моята душа,
на прага на смъртта.
Усещам любовта
като изгаряща звезда.

Объркване е заседнало в моето съзнание,
чувам отзвука на твоето мълчание.
Убиваме се взаимно с думи тихи,
сърцата ни са рими кухи.

Може би не стига обичта ми за теб,
вероятно недостойна съм за твоето внимание.
Боя се, че разумът ми ще ме убие,
преди твоето безразличие да ме съсипе.

Така умирам и така се раждам
с мисълта за нашата раздяла.
Наляво и надясно ни подритва окена,
нагоре и надолу летя из небесата.

Но душата ми пропада с няколко етажа,
чувствам окови около стъпалата.
Уви, болката вече ме застигна.
Това е моята душа ранима.