Съсипвам си душата,
продавам си главата.
Сърцето разума души,
мозъкът мълчаливо стои.

Сърцето за пореден път тялото предава,
не остана време за спасение и забрава.
Не остава време да заплача,
когато сълзите пресъхнаха в Сахара.

Само жаловити стонове надавам,
защото това е моят път на измама.
Може би трябва да се науча да говоря,
но не останаха думи, идващи от душата.

Моля за спасение,
което ще ме отърве от това забвение.
Трудно е да забравя,
когато спомените са щипка носталгия.

Горчива е тя като теб,
носи името ти на отровно цвете.
Животът ми погубваш ти.
Как да се измъкна от състоянието си?

Ще си живея с тази болка цял живот,
името ти ще шепна нощ след нощ.
И когато се опитвам да заспа,
ще се наложи да те от съзнанието си залича.