Грехът прави ни човеци,
но вкарва ни в проблеми.
И ако не се стремяхме да сме праведни,
може би нямаше да сме такива грешници.

Искаме себе си да съхраним,
но винаги към греха клоним.
Търсим доброта и нежност,
но отвръща ни само грешност.

Тогава нима е грешно за плътта да ламптиш,
да искаш в желание да се потопиш?
Нима бутилката те прави грешник,
а любовта ти грешна към своя ближник?

Къде е границата между добро и зло?
Къде отива моралът от нашето потекло?
Захвърляме всички норми и правила,
защото те ни теглят към греха.

Но въпреки това обичаме да сме грешни,
защото само по този начин се чувстваме живи.
Бихме направили всичко, за да нарушим собствените си устойки.
И да видим накъде биха ни отвели първичните истинкти.

Грехът прави ни човеци,
но взема от душите ни човешки.
Но си заслужава в грях да тънеш,
когато това те прави перфектно незавършен.