Сънени очи в света проникват,
Сънени очи хората обикват.
Изманени са те до краен предел,
не откриват разликата между враг и приятел.

Търсят те любов и доброта,
но натъкват се само на злост и грозота.
Но продължават да бродят с вяра на сърцето,
продължават да надяват маска на лицето.

И те не знаят защо само мъка в този свят откриват,
"Не им ли стига на хората зад лицемерие да се крият?"
"Не" - отговорът е ясен
и въпреки това многозначен.

И това пътешествие, което тръгна от любовта,
се превърна в борба за запазване на личността.
Вече не е въпрос какво хората разядени,
а какво може да ги спаси.

Но трудно е хората да сплотиш,
когато надеждата мориш.
Не може някого да спасиш,
когато вече загубен си и ти.

Но нашите сънени очи продължават вяра в хората да дават
и не осъзнават, че по този начин самите себе си уморяват.
Вече любовта е блян,
на сърцето грозен грях.