Чувстваш се излъгана, предадена,
поредното нищожество на системата.
И въпреки това с гордо вдигната глава вършиш,
не показваш слабост ти.

Но вътре в теб е кухо, празно
няма чувства, страст, сърце.
В теб вирее едно безлично чудовище,
което храни се със твойто тяло.

И то расте заедно със теб,
докато продължаваш на други да робуваш.
И няма да си тръгне от твоето сърце,
докато пред нередностите глава скланяш.

В теб всичко бушува като огън
и не можеш да го угасиш.
Но си в плен на твоя мозък,
от който не можеш да се спасиш.

Решетките са твърде плътни,
а душата твърде слаба.
Виждаш, че спасение няма.
Няма кой към свободата да те опъти.

Чувстваш се празна и изпита,
на ръба на пълна саморазруха.
Но с гордо вдигната глава вървиш,
не показваш слабост ти.