Вървим напред към незнайна бъднина,
все още не виждаме никаква светлина.
Но знаем, че в края на тунела,
ни чака вечната, безкрайна падина.

Знаем, че вървим към гибел присъщ,
но просто бягаме от владетел зъл.
Предпочитаме в отвъдното да изпаднем,
отколкото в нечии крака да коленичим.

И макар да сме измършавели и гладни,
напираме със сетни сили.
Само напред вървим,
като призраци бродим.

Брат до брат, сестра до сестра,
ние сме една кръв, една ръка,
едно семейство на прага на смъртта,
което дири изконната си свобода.

Тихи, смълчани, потънали в забрава,
ние сме последните от народа.
И всеки от нас добре знае,
че изходът води само към забвение.